Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Много се радвам, но позакъсняхте…

— Хм, хм, хм… да… сър — гласът на Джонатан Кейл звучеше необичайно глухо, а по челото му край бръчките от старостта се бяха появили и бръчки на загриженост. Той продължи: — Следобед, след като си тръгнахте вие и вашата мисис — така трябва да я наричам сега, — в чифлика настъпи паника, за малко щеше да стане страшно нещастие. Нали помните как следобед пя петелът?

— Боже мой, какво…

— Някои го тълкуват по един начин, други — по друг, но, така или иначе, бедната малка Рети Придъл се опита да се удави.

— Какво! Сериозно ли? Но тя се сбогува с нас, както и другите.

— Да! Та, сър, когато вие и вашата мисис — по закона така трябва да й казвам, — когато вие двамата потеглихте, Рети и Мариан си сложиха шапчиците и излязоха и тъй като няма много работа, понеже е Нова година, всеки си прави, каквото си иска, и никой никому не обръща внимание. Отишли при Лю-Еверарт и пийнали по нещо, след това се добрали до трите пътя и там се разделили. Рети уж тръгнала за у дома през ливадите, а Мариан отишла в съседното село, където има още една кръчма. Никой нито чул, нито видял Рети, но ето че лодкарят, като се връщал в къщи, зърнал нещо на брега на голямото езеро — били шапчицата и шалът й сгънати. А нея намерил във водата. Той и още един човек я донесоха в къщи, мислейки, че е мъртва. Ала тя постепенно дойде на себе си.

Ейнджъл внезапно се сети, че Тес чува тази тъжна история и отиде да затвори вратата между коридора и антрето, което водеше за трапезарията. Но жена му беше наметнала шала си, беше излязла в антрето и сега слушаше разказа на Джонатан, а погледът й разсеяно разглеждаше багажа и блестящите капчици дъжд по него.

— И не само това — Мариан. Намерили я мъртво пияна във върбалака. Никой не я е виждал да се докосва до друго, освен бира, макар че от вида й личи, че обича да си пийва. Като че всички момичета са полудели!

— А Из?

— Из си е в къщи както винаги, но май че се сеща защо е станало това, тъй като няма никакво настроение, бедничката. Та, видите ли, сър, всичко това се случи, когато бяхме взели да прибираме в колата вещите ви и роклите на вашата мисис. Ето защо се забавих.

— Добре. А сега, Джонатан, моля ви, занесете багажа горе, изпийте чаша бира и побързайте да се върнете, в случай че имат нужда от вас.

Тес отново бе отишла в хола и седеше замислена, втренчила очи в огъня. Тя чу тежките стъпки на Джонатан Кейл нагоре-надолу по стълбите, докато носеше багажа, чу го да благодари за бирата, която съпругът й му поднесе, и за бакшиша. След това стъпките на Джонатан заглъхнаха зад вратата и колата му със скърцане се отдалечи.

Ейнджъл залости вратата с масивния дъбов лост, приближи се до огнището, застана зад Тес и притисна в длани бузите й. Той очакваше, че тя ще скочи весело и ще разопакова вещите си, за които бе толкова загрижена, но тъй като тя не стана, той седна до нея. В блясъка на огъня се губеше светлината на бледите и трептящи свещи, поставени на масата.

— Жалко, че чу тази тъжна история с момичетата — каза той. — Но няма защо да се тревожиш. Рети си е болезнено мрачна.

— Без никаква причина — каза Тес. — А тези, които имат причина, я крият и претендират, че всичко е наред.

Случката я накара да вземе решение. Тези девойки бяха простовати и невинни, а върху тях се беше стоварило нещастието на несподелената любов, те заслужаваха по-добра съдба. А тя заслужаваше по-лоша — и все пак Клер беше избрал нея! Грях беше да взема всичко, без нищо да плати. Тя ще плати, и то до последната стотинка, ще му разкаже всичко още сега. Окончателно се реши, докато гледаше в огъня, а Клер държеше ръката й.

Тлеещите дървета сега блестяха с неподвижна светлина и озаряваха стените на камината, лъснатата пиростия и старата крива месингова маша. Най-ярката светлина падаше върху долната страна на плочата над камината и върху краката на масата откъм огъня. Лицето и шията на Тес отразяваха същата топлина и всеки брилянт се превръщаше в Алдебаран или в Сириус, в съзвездие от бели, червени и зелени отблясъци, които променяха цвета си при всяко повдигане на гърдите й.

— Спомняш ли си какво си обещахме тази сутрин — да си разкажем прегрешенията! — внезапно каза той, виждайки, че тя още седи неподвижно. — Тогава може би говорехме на шега и за тебе сигурно това е оправдано, но за мен не бе леко да дам такова обещание. Искам да ти се изповядам, любима.

Тя прие това така неочаквано и така уместно предложение като намеса на провидението.