Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— О, любими, любими, защо те обичам толкова много! — шепнеше тя. — Защото ти не обичаш мен, а друга в моя образ — такава, каквато аз можех да бъда!

Дойде следобедът, а с него и часът на заминаването. Те бяха решили да осъществят намерението си да прекарат няколко дни в старата ферма до уелбриджката мелница, докато той се запознае с мелничарството. В два часа бяха напълно готови да тръгнат. Всички работници от фермата се събраха пред оградения с тухли вход да се сбогуват, а чифликчията и жена му ги изпратиха чак до портата. Тес видя трите си приятелки, застанали една до друга до стената, замислено навели глави. Тя се бе питала дали ще дойдат да ги изпратят, когато тръгват, и ето че те бяха там — твърди и верни докрай. Тя знаеше защо нежната Рети изглежда така крехка, Из — така трагично скръбна, а Мариан — така смутена. Пред тяхната скръб Тес за момент забрави своята.

Без да размисли, тя му прошепна:

— Защо не ги целунеш, бедничките, за пръв и за последен път?

Клер нямаше нищо против — за него това беше само обикновена формалност при раздялата. Той мина покрай тях и ги целуна поред, казвайки на всяка „сбогом“. Когато стигнаха до портата, Тес съвсем по женски се обърна, за да види въздействието на тази подарена от състрадание целувка: в погледа й нямаше тържество, макар че би могло да има. Но дори и да имаше, то би изчезнало, след като тя видя колко развълнувани са момичетата. Очевидно целувката беше причинила зло, пробуждайки чувства, които те се мъчеха да сподавят.

Клер дори и не подозираше какво става. На портата той стисна ръка на фермера и жена му и за последен път благодари за тяхното внимание. След това, преди да тръгнат, за миг настъпи тишина. Тя бе нарушена от кукуригане. Белият петел с розов гребен беше застанал пред къщата на няколко ярда от тях и пронизваше ушите им с гласа си, който кънтеше като ехо в скалиста долина.

— Виж ти! — каза мисис Крик. — Петел следобед!

Двама мъже стояха до портата и я държаха отворена.

— Не е на добро — прошепна единият, като смяташе, че другите няма да го чуят.

Петелът изкукурига отново, обръщайки се право към Клер.

— Хм! — обади се фермерът.

— Не искам да го слушам! — каза Тес на съпруга си. — Кажи на човека да кара. Довиждане, довиждане!

Петелът пак изкукурига.

— Къш! Махай се, проклетнико, или ще ти извия шията! — ядосано каза фермерът, като се обърна към птицата и я прогони. А като влизаха в къщи, каза на жена си: — Точно пък днес ли трябваше! Цяла година не беше пял следобед!

— Сигурно ще се развали времето — отвърна тя, — а съвсем не това, което си мислиш. Не може да бъде!

Те изминаха няколко мили по равния път през долината, а като стигнаха Уелбридж, завиха наляво край селото през големия мост от времето на Елизабет, който отчасти е причина и за името на селото 17 17 На англ. well — кладенец, bridge — мост. — Б.пр. . Точно зад него беше къщата, гдето младоженците бяха наели квартира. Външният й вид е добре познат на всички пътници в долината Фрум — едно време тя е била част от прекрасен замък и собственост, и седалище на някакъв д’Ърбървил, но след това полуразрушеният замък е бил превърнат във ферма.

— Добре дошла в едно от вашите имения! — каза Клер, помагайки й да слезе. Но почти веднага се разкая за шегата си — тя много приличаше на ирония.

Макар че бяха наели само две стаи, фермерът се беше възползувал от посещението им, за да отиде на гости на приятели за Нова година, и беше оставил една жена от съседна къща да им прислужва. Те се зарадваха, че всичко тук е на тяхно разположение. Имаха чувството, че за първи път се намират под свой собствен покрив.

Но Клер забеляза, че плесенясалото старо жилище действува малко потискащо на жена му. Когато каретата си отиде, те, водени от прислужницата, се качиха горе, за да си измият ръцете. На площадката на стълбата Тес се сепна и спря.

— Какво има? — запита той.

— Тези страшни жени — с усмивка отвърна тя. — Как ме изплашиха!

Той вдигна очи и видя два портрета в човешки ръст, вградени в зида. Всички, които са посещавали замъка, знаят, че това са портрети на жени на средна възраст от преди около двеста години. Който веднаж ги види, никога не може да ги забрави. Заострените черти, малките очи и глупавата усмивка на първата говорят за жестокост и вероломство. Гърбавият нос, големите зъби и дръзкият поглед на втората говорят за високомерие, стигащо до коравосърдечие. Погледите им те преследват дори и насън.