Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Тази нощ те нежно се разделиха на площадката на стълбата, след това Клер отиде в мансардата си. Тес не си легна веднага, заета с някои дребни приготовления, тъй като я беше страх, че в няколкото останали дни не ще има достатъчно време. Докато седеше, в стаята на Ейнджъл над главата си чу тропот и от борба. Всички останали в къщата бяха вече заспали и обезпокоена да не би на Клер да не му е добре, тя изтича до горе, почука на вратата му и го запита какво става.

— Нищо, нищо, мила! — обади се той отвътре. — Много се извинявам, че те обезпокоих! Но причината е доста забавна: заспал съм и сънувах, че отново се бия с оня, който те обиди, а шумът, дето си чула, е дошъл от това, че съм нападнал с юмруци куфара, който измъкнах днес, за да опаковам нещата си. Понякога правя такива глупости насън. Иди си легни и не мисли повече за това.

Това беше последният грам, който наклони везните на нейната нерешителност. Тя не се решаваше да му разкаже своето минало, но имаше и друг начин. Тя седна и на четири страници от бележник написа сбито историята на събитията от преди три-четири години, сложи страниците в плик и го адресира до Клер. След това, страхувайки се отново да не изпадне в слабост, се прокрадна по чорапи догоре и пъхна плика под вратата му.

Както можеше да се очаква, тя прекара нощта почти без да мигне, като се вслушваше и в най-слабия шум горе. Шумът дойде както обикновено, той слезе както обикновено. Слезе и тя. Той я посрещна долу, при стълбите, и я целуна. Беше нежен както винаги!

Стори й се малко разстроен и уморен. Но дори и когато останаха сами, не й каза нито дума за нейната изповед. Дали я е прочел? Ако той сам не я заговори, тя нищо не би се осмелила да му каже.

Така минаваха дните. Очевидно беше, че каквото и да си е помислил, имаше намерение да го пази за себе си. И все пак той беше откровен и нежен така, както преди. Възможно ли бе опасенията й да са били детински? Възможно ли бе да й е простил? Възможно ли бе да я обича заради това, което е, и такава, каквато е, и да се присмива на безпокойствата й, както човек би се смял на глупав кошмар? А дали наистина е получил бележката? Тя погледна в стаята му, но не можа да я намери. Може би й е простил. Но дори и да не е получил нейната изповед, тя изведнаж изпита радостна увереност, че той непременно ще й прости.

Всяка сутрин и вечер бяха еднакви и най-сетне дойде денят пред Нова година — сватбеният ден.

Влюбените не станаха рано за доене, тъй като през цялата последна седмица на престоя им във фермата ги третираха като гости, а на Тес вежливо бяха предоставили отделна стая. Когато слязоха долу да закусят, те бяха изненадани от промените, извършени в тяхна чест в кухнята. В някакъв неестествен утринен час фермерът беше наредил да белосат зеещата камина, да боядисат с червено тухлите, а над огнището да окачат лъщяща завеса от жълта дамаска на мястото на старото мръсносиньо памучно перде с черни шарки, което дълго бе висяло тук. В мрачните зимни утрини огнището наистина беше центърът на стаята и този му подновен вид оживяваше цялата стая.

— Реших да направя нещо във ваша чест — каза фермерът — и тъй като не искахте и да чуете за шумна веселба с цигулки и виолончела, както правехме едно време, това беше всичко, което успях да измисля — хем няма да се вдига шум.

Роднините на Тес живееха толкова далече, че за никого не би било удобно да присъствува на церемонията, дори и да ги бяха поканили. Но всъщност никой от Марлот не беше поканен. Що се отнася до семейството на Ейнджъл, той им беше писал да ги уведоми за датата, уверявайки ги, че много ще се зарадва, ако поне един от тях дойде на сватбата. Братята му въобще не отговориха — вероятно бяха възмутени. Баща му и майка му му писаха едно доста тъжно писмо, в което изразяваха съжаление, че така прибързано се жени, но се мъчеха да загладят работата, като прибавяха, че макар една доячка да била последната жена, която очаквали да им стане снаха — техният син бил вече на възраст, на която човек най-добре сам решавал нещата.

Това хладно отношение на роднините не огорчи Клер толкова, колкото би го огорчило, ако не притежаваше големия коз, с който се надяваше да ги изненада не след дълго. Смяташе, че е прекалено смело и рисковано да заведе Тес направо от фермата и да я обяви за потомък на д’Ърбървил и за лейди. Затова той пазеше тайната на произхода й за такъв момент, в който — вече свикнала с обществото под неговото влияние и след няколкомесечно пътуване — ще може да я заведе на посещение при родителите си и тържествено да им я покаже като достойна за такъв стар род. Това беше само мечтата на влюбен, нищо повече. Може би произходът на Тес имаше повече значение за самия него, отколкото за всекиго другиго от околните.