Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Не смяташ ли, че ще бъде по-добре да почакаме, докато се уредиш в твоята ферма в Средна Англия? — веднаж плахо го запита тя. (По това време той мечтаеше за ферма в Средна Англия.)

— Право да ти кажа, Тес, не искам да те оставям сама, далеч от моята защита и любов.

Доводът беше убедителен. Влиянието му над нея беше така силно, че тя беше възприела неговия маниер и обичаи, неговия начин на изразяване и неговите думи, беше се научила да харесва това, което той харесваше, и да мрази това, което той мразеше. Да я остави отново във фермата, би значело тя да се върне към старите си привички и между тях пак да се появят разлики. Имаше и една друга причина, поради която Ейнджъл искаше тя да бъде при него. Родителите му бяха проявили естественото желание да я видят поне веднъж, преди да я отведе в някакво далечно заселище — в Англия или в колониите. И тъй като Клер беше решил да не променя намеренията си, каквото и да е тяхното мнение, той прецени, че един-два месеца съвместен живот отделно от тях — докато намери подходящ случай — ще бъдат от полза за подготовката й за това сериозно за нея изпитание — представянето й на майка му.

Освен това той искаше да се позапознае и с работата на една мелница, като се надяваше един ден сред житните си полета да построи и мелница. Собственикът на една голяма стара воденица в Уелбридж — едно време мелница на някакво абатство — му беше предложил да го запознае със своята дългогодишната практика и Ейнджъл да поработи малко сам, когато и да дойде. Клер отиде за един ден до мелницата — тя беше само на няколко мили — и се върна в „Талботейз“ вечерта. Тес разбра, че е решил да прекара кратко време в мелницата в Уелбридж. Какво го беше накарало да вземе такова решение? Не толкова възможността да проучи отблизо мелничарството, колкото случайното обстоятелство, че там можеха да отседнат в самия фермерски дом, който преди западането си е бил имение на един клон на рода д’Ърбървил. Клер винаги разрешаваше практическите въпроси по този начин — в резултат на мигновено хрумване, което нямаше нищо общо с тях.

Решиха да отидат там веднага след сватбата и да постоят две седмици, вместо да скитат из градове и ханове.

— След това ще отидем от другата страна на Лондон да разгледаме някои ферми, за които съм чувал — каза той, — а през март или април ще посетим баща ми и майка ми.

Подобни текущи въпроси възникваха и отминаваха и денят, невероятният ден, в който тя щеше да стане негова, бързо и неумолимо приближаваше. Датата беше 31 декември, в навечерието на Нова година. „Негова жена! — си каза тя. — Нима това е възможно! Ние двамата заедно и нищо да не ни разделя, да споделяме всичко… А защо не? И все пак защо?“

Една неделя сутрин Из Хюет се върна в къщи и повика Тес настрана.

— Днес не ви съобщиха в черквата.

— Какво?

— Днеска трябваше да ви съобщят имената за пръв път — отвърна тя и спокойно погледна Тес. — Нали ще се жените преди Нова година, миличка?

Приятелката й бързо кимна.

— Трябва да ви съобщят три пъти. А до Нова година остават само две недели.

Тес почувствува, че пребледнява. Из беше права: разбира се, че трябва да са три. Може би той е забравил! Ако е така, трябва да отложат сватбата с една седмица, а това предвещава нещастие. Как да напомни на любимия си? Тя, която преди толкова се дърпаше, внезапно бе обхваната от нетърпение и страх да не загуби скъпоценния си възлюбен.

Но тревогата й скоро се разсея. Из Хюет спомена за пропуска на мисис Крик и мисис Крик, като най-старша, се нагърби със задачата да говори с Ейнджъл по този въпрос.

— Забравихте ли ги, мистър Клер? Забравихте ли за съобщенията?

— Не, не съм — каза Клер.

Останал насаме с Тес, той побърза да я успокои:

— Не им позволявай да те дразнят с тия съобщения. За нас ще бъде по-спокойно с разрешително, затова, без да се съветвам с тебе, реших да вземем разрешително. Така че ако отидеш в неделя сутрин на черква, дори и да искаш, няма да чуеш името си.

— Аз и не исках да го чуя, скъпи — гордо каза тя.

Но като узна, че всичко е наред, Тес почувствува огромно облекчение. Защото тя се страхуваше да не би, като чуе съобщението, някой да се обяви против брака поради нейното минало. Как я благоприятствуваше съдбата!

„Не съм съвсем спокойна — помисли си Тес. — За цялото това щастие после може би ще трябва жестоко да плащам. Бог често прави това. Да бяха ни съобщили в черква както всички!“

Но всичко мина гладко. Тес се питаше дали той ще иска тя да се венчае в сегашната си най-хубава бяла рокля, или ще трябва да си купува нова. Въпросът се разреши благодарение на неговата предвидливост: един ден пристигнаха няколко големи пакета, адресирани до нея. В тях тя намери цял комплект облекло — от шапчицата до обувките и един прекрасен дневен костюм, който най-добре щеше да подхожда на скромната церемония, за която се готвеха. Ейнджъл влезе в къщата скоро след пристигането на пакетите и я чу да ги разопакова в стаята си.