Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Крик не каза точно, че вече няма да му трябваш, но тъй като знае нашите отношения, ми спомена по възможния най-приятелски и вежлив начин, че предполагал, че като си тръгна за Коледа, ще те взема със себе си. А когато го запитах какво ще прави без теб, той просто ми каза, че всъщност по това време на годината можел да се справя с работата и със съвсем малко помощнички-жени. Страх ме е, че като грешник, аз дори се почувствувах щастлив, че по този начин те кара да побързаш.

— Мен ми се струва, че не трябваше да се радваш, Ейнджъл, защото винаги е тъжно да не те искат, макар същевременно това да е добре дошло.

— Значи, признаваш, че е добре дошло! — Той докосна с пръст бузата й. — Точно така!

— Какво?

— Май се изчерви, загдето те хванах! Но защо пък трябва да се шегуваме! Не трябва да се шегуваме, животът и без това е сериозен!

— Да, сериозен е. Може би съм разбрала това преди теб.

Започваше да й става ясно. Да се подчини на снощното си решение и в края на краищата да откаже да се омъжи за него — това значеше да отиде на чуждо място, и то не в кравеферма — защото наближаваше време кравите да се отелят и доячки не търсеха, това значеше да отиде в някоя зърнопроизводителна ферма, където не ще има такова божествено създание като Ейнджъл Клер. Тя не можеше да си представи това, а още по-малко й се искаше да се върне в къщи.

— Така че съвсем сериозно, скъпа Тес — продължи той, — тъй като по всяка вероятност и без това ще трябва да напуснеш по Коледа, във всяко отношение ще бъде желателно и удобно аз да те отведа със себе си като свое притежание. Освен това, ако не беше най-неразсъдливото момиче на света, щеше вече да разбереш, че не можем цял живот да караме така.

— Жалко, че не можем. Как бих искала винаги да е лято или есен и ти винаги да ме ухажваш и винаги да имаш за мен такова добро мнение, както през изтеклото лято!

— Обещавам, че ще е така.

— О, вярвам ти! — извика тя, внезапно обхваната от силно доверие към него. — Ейнджъл, ще определя датата, когато ще стана твоя завинаги.

И така те най-сетне се уговориха по време на тази разходка в тъмнината, сред безбройните гласове на поточетата отляво и отдясно.

Когато стигнаха до чифлика, веднага съобщиха новината на мистър и мисис Крик, като ги помолиха да я пазят в тайна, защото и двамата желаели да отпразнуват сватбата колкото може по-скромно. Макар че чифликчията наистина беше имал намерение да я освободи от работа, и то скоро, сега той започна да проявява голяма загриженост, че ще я загуби. А кой ще обира каймака? Кой ще украсява питите масло за госпожите в Ейнджълбъри и Недборн? Мисис Крик поздрави Тес за това, че най-сетне е сложила край на колебанията си, и заяви, че още щом я видяла, отгатнала, че ще я вземе не кой да е. Тес изглеждала така величествена, когато в деня на пристигането си преминала през двора на фермата, че тя можела да се закълне, че е от добро семейство. Всъщност тогава мисис Крик наистина си беше помислила, че Тес е изящна и хубава, но що се отнася до величествената й походка — това вероятно беше плод на въображението на мисис Крик, и то след като беше получила допълнителни сведения.

Сега Тес се носеше на крилата на времето и чувствуваше, че няма никаква воля. Думата беше дадена, датата — записана. Макар и природно интелигентна, тя започна да се поддава на фаталистичните убеждения, така свойствени на селяните и изобщо на онези, които повече общуват с природата, отколкото с ближния си. Тя изпадна в пасивната покорност, характерна за това душевно състояние, и изпълняваше всичко, което предлагаше любимият й.

Но тя отново писа до майка си, уж за да й съобщи датата на сватбата, а всъщност пак да я помоли за съвет. Щеше да се омъжи за джентълмен, а майка й може би не беше взела този факт достатъчно пред вид. Възможно е един по-грубоват човек с леко сърце да приеме обясненията й след брака, но един джентълмен може би ще изпитва други чувства. Мисис Дърбифийлд не отговори.

Макар че Ейнджъл Клер убедително доказваше пред себе си и пред Тес практическата нужда да се оженят незабавно, в действителност, както стана ясно по-късно, стъпката беше малко прибързана. Той наистина я обичаше много, макар че това по-скоро бе духовна и платоническа любов, отколкото всеобятна страст, каквато тя изпитваше към него. Докато свикваше с мисълта, че е обречен на интелектуален живот сред природата, той ни най-малко не очакваше, че тук ще срещне такива очарования, каквито намери у това идилично същество. Той и друг път бе водил разговор за природната непринуденост, но преди да дойде тук, не знаеше как силно тя овладява човека. И освен това той никак не виждаше ясно бъдещия си път и може би щяха да минат година-две, преди да се устрои както трябва. Причината за бързото му решение се криеше в известно безгрижие относно кариерата му в резултат на чувството, че предразсъдъците на семейството му са го принудили да се откаже от истинското си призвание.