Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Да, може би съм капризна — тихо каза Тес. Тя внезапно се приближи до него и сложи ръце върху рамото му. — Не, Ейнджъл, всъщност не съм, не съм капризна по природа. — И за да го увери в това, тя седна близо до него върху пейката и отпусна глава върху рамото му. — Какво искаше да ме питаш? Сигурна съм, че ще ти отговоря — смирено продължи тя.

— Ето какво: ти ме обичаш и се съгласи да се омъжиш за мен. Сега остава третият въпрос: кога ще се оженим?

— Приятно ми е и така.

— Но в началото на годината или много скоро след това аз трябва вече да помисля за самостоятелна работа. А преди да се забъркам в многобройните подробности на новата си работа, бих искал да съм си осигурил другар в живота.

— Да бъдем практични — скромно каза тя. — Няма ли да е по-добре да се оженим чак след като се устроиш. Макар че не мога да понеса мисълта да заминеш и да ме оставиш тук.

— Естествено, че не можеш и в такъв случай това не е най-доброто. Искам да ми помагаш всячески, и то още от самото начало. Кога ще се оженим, кажи? Защо не след две седмици?

— Не! — отвърна тя, ставайки сериозна. — Имам да мисля за толкова много неща.

— Но…

Той ласкаво я привлече към себе си.

Стана й страшно, като си помисли, че сватбата може да дойде толкова скоро, но преди да успеят да продължат разговора си, до пейката, на светлината на огнището, се появиха фермерът Крик, мисис Крик и две от доячките.

Тес отскочи като гумена топка и се изправи на крака, лицето й пламна, а очите й заблестяха на пламъка.

— Знаех, че така ще се случи, като седна близо до него! — раздразнено извика тя. — Казвах си: непременно ще влязат и ще ни хванат! Но аз всъщност не седях на коленете му, макар че може така да ви се е сторило!

— Слушай, ако не беше ни казала, сигурен съм, че на тая светлина никак нямаше да видим къде седиш — отвърна фермерът. Обръщайки се към жена си с тъпата физиономия на човек, който нищо не разбира от вълненията на любовта, той продължи: — Виждаш ли, Кристина, никога не трябва да смяташ, че другите предполагат нещо, когато те нищо не предполагат. О, не, никога не бих си помислил, нито пък забелязал къде е седнала, ако не ми беше казала — не съм такъв човек.

— Ние скоро ще се оженим — каза Клер с престорено спокойствие.

— Аааа, значи, такава била работата! Хубаво, много се радвам да го чуя, сър. От известно време си мислех, че така ще стане. Тя е много хубава, за да остане доячка — знаех си го още от първия ден, като я видях. Всеки мъж ще спечели, като я вземе и освен това ще стане прекрасна жена на един фермер-джентълмен — щом като е до него, управителят на фермата няма да може да му се качва на главата.

Междувременно Тес се измъкна. Тя беше смутена не толкова от нескопосните похвали на Крик, колкото от изражението на момичетата, които бяха с него.

След вечеря, когато се прибра в спалнята си, всички вече бяха там. Гореше свещ и девойките, облечени в белите си нощници, седяха на леглата и чакаха Тес като група отмъстителни привидения.

Но тя скоро разбра, че те не изпитват лоши чувства към нея. Приятелките й едва ли биха могли да сметнат за загуба нещо, което никога не са очаквали да получат. Те само замислено я съзерцаваха.

— Той ще се ожени за нея — прошепна Рети, като не отделяше очи от Тес. — По лицето й личи!

— Ти наистина ли ще се омъжиш за него? — запита Мариан.

— Да — каза Тес.

— Кога?

— Някой ден.

Те си помислиха, че Тес се опитва да отклони въпроса.

— Да… ще се ожени за него… за джентълмена! — повтори Из Хюет.

И трите девойки като омагьосани се измъкнаха боси от леглата си и заобиколиха Тес. Рети постави ръце върху раменете на Тес, сякаш за да разбере дали след станалото чудо приятелката й все още е от плът и кръв, а другите обгърнаха кръста й с ръце и я загледаха в лицето.

— Колко е чудно! Просто не мога да си го представя! — каза Из Хюет.

Мариан целуна Тес, после се отдръпна.

— Да! — прошепна тя.

— Това направи от любов към нея ли, или защото други устни са се докосвали там? — сухо я запита Из.

— Такова нещо въобще не ми е идвало на ума — простичко отвърна Мариан. — Само си мислех колко странно е, че именно тя ще му стане жена, а не някоя друга. Не говоря за нас, защото ние за това не сме и мислили… Само дето го обичахме! И все пак никоя друга в целия свят няма да се ожени за него! Не някаква лейди в коприни и атлаз, а такава като нас!

— Сигурни ли сте, че сега няма да ме намразите? — глухо запита Тес.

Те се наведоха към нея в белите си нощници и помълчаха, преди да отговорят, сякаш се надяваха очите й да им подскажат отговора.