Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Ейнджъл — внезапно каза тя с обичайния си тон, в който не бе останала и следа от налудничавия глас на ужаса. — Ейнджъл, толкова ли съм порочна, че да не можем да живеем заедно?

— Не зная какво да правя, още не съм решил.

— Не те моля за позволение да остана при тебе, защото нямам това право. Мислех да съобщя на мама и на сестрите ми, че сме се оженили, но сега няма да им пиша. И няма да довърша красивата бродерия, която бях започнала.

— Няма ли?

— Не, нищо няма да правя, освен ако ми заповядаш. Оставиш ли ме, няма да тръгна след теб. Не ми ли говориш повече, няма да те питам защо, освен ако не ми позволиш това.

— А ако ти заповядам да направиш каквото и да е?

— Ще ти се подчиня като твой окаян роб, дори ако ми поискаш да умра.

— Много си добра. Но каква разлика между сегашната ти готовност за саможертва и по-раншното ти чувство за самозащита!

Това бяха първите думи на неприязън. Тес обаче прие неговия умишлен сарказъм така, както би го приело куче или котка. Тя не обърна внимание на остротата на иронията му. За нея това бяха само неприязнени думи, които показваха, че гневът му не е преминал. Тес мълчеше, без да подозира, че той се опитва да сподави любовта си към нея. Тя не забеляза, че по лицето му бавно се стече сълза — голяма сълза, под която порите на бузата му изглеждаха увеличени като под лещата на микроскоп. Но той отново си помисли до какви ужасни и коренни промени в живота му води нейното признание и отчаяно се опита да се приспособи към новите условия. Трябваше да предприеме нещо, но какво?

— Тес — колкото може по-нежно каза той, — не мога… не мога да стоя в тази стая. Ще изляза да се поразходя.

Той излезе тихо, а двете чаши вино, които бе налял за вечеря — едната за нея, другата за него, — останаха недокоснати на масата. Ето докъде стигна тяхната любов. Само преди няколко часа, в плен на капризната любов, те бяха пили чай от една чаша.

Той затвори вратата леко, но шумът все пак изтръгна Тес от нейното вцепенение. Той си бе отишъл! Тя не можеше да остане. Бързо се загърна с шала си, отвори вратата и го последва, като преди това угаси свещите, сякаш нямаше намерение да се връща. Дъждът бе спрял и нощта бе ясна.

Клер вървеше бавно и без посока и тя скоро го настигна. В сравнение с нейната нежна, сива фигура, неговата фигура изглеждаше черна, зловеща и отблъскваща и тя почувствува като подигравка лекия допир на накитите, които малко преди това я бяха изпълнили с такава гордост. Като чу стъпките й, Клер се обърна, но сякаш не я забеляза. Той продължи да върви по големия мост с пет зеещи свода.

Следите на кравите и конете бяха пълни с вода. Бе валяло само колкото да напълни дупките, но не и да ги заличи. Отраженията на звездите в малките локвички бързо прелитаха под краката й. Ако не ги виждаше под себе си, тя не би забелязала, че те светят над нея — най-необятните творения на света, отразени в такива незначителни локвички!

Мястото, където бяха пристигнали днес, се намираше в същата долина, в която бе и „Талботейз“, само че на няколко мили надолу по реката. Местността бе открита и Тес без усилие следваше Ейнджъл. Пътят се виеше сред ливадите и тя вървеше след Клер с безмълвно и безучастно покорство, без да се опита да го доближи или да привлече вниманието му.

Най-после се изравни с него, но той пак не каза нищо. Жестокостта на честния човек, когато се почувствува измамен, е безгранична, след като открие истината, и сега Клер бе обхванат от подобна жестокост. Изглежда, чистият въздух го бе лишил от желанието да действува под напора на чувствата. Тя съзнаваше, че той я вижда без никакъв ореол, а в цялата й голота, че времето й пее своя подигравателен псалм:

Ейнджъл все още мислеше съсредоточено, а присъствието й сега не притежаваше достатъчно сила да наруши или прекъсне потока от мисли. Колко малко му действуваше сега нейното присъствие! Тя не се сдържа и го заговори.

— Какво съм сторила — какво съм сторила, какво? Нищо от това, което ти казах, не може да попречи на любовта ми към теб, нищо не я опровергава. Нима смяташ, че съм го направила нарочно? Причината за твоя гняв е вътре в тебе, Ейнджъл, не в мен… не! Не е в мен… Аз не съм измамна жена, за каквато ме мислиш!

— Хм, добре. Жена ми не е измамница, но тя не е същата. Не, ти не си същата. Не ме карай да те укорявам. Зарекох се да не те упреквам и ще направя всичко възможно да спазя решението си.