Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Тес вече нямаше от какво да се страхува и на какво да се надява, а нямаше и никаква вероятност Клер да се омилостиви. Затова тя си легна безчувствена. Когато съзнанието успее да се отърси от скръбта, сънят предявява правата си. Често пъти хора, по-малко нещастни от нея, не могат да намерят покой в съня, но тя бе в такова състояние, че сънят бе добре дошъл и скоро самотната Тес потъна в забвение, обгърната от ароматната тишина на стаята, която някога може би е била сватбено ложе на нейните предшественици.

Клер се върна късно през нощта. Той влезе тихо във всекидневната и запали свещ. После, като човек, който предварително е обмислил поведението си, постла одеяла върху старото канапе, напълнено с конски косми, и го превърна в грубо легло. Преди да си легне, той се промъкна по чорапи до горния етаж и долепи ухо до ключалката на нейната стая. Равномерното й дишане показваше, че тя спи дълбоко.

— Слава богу! — прошепна Клер. Все пак той усети остра болка при мисълта — в която имаше известна истина, — че тя сега може да спи безгрижно, защото е прехвърлила бремето си върху неговите плещи.

Той се обърна, за да слезе долу, после отново нерешително се обърна към вратата. Погледът му попадна върху образа на една от д’Ърбървилските дами, чийто портрет висеше точно над вратата на спалнята на Тес. В светлината на свещта портретът съвсем не беше приятен за гледане. Стори му се, че лицето на жената таи злокобен помисъл, сякаш си е поставила за цел на всяка цена да отмъсти на другия пол. Роклята, ушита по модата от времето на Чарлз I, бе с дълбоко деколте, също като роклята на Тес, когато той я бе подгънал, за да й сложи колието. Ейнджъл отново с горчивина забеляза приликата между двете жени.

Това му стигаше. Отдалечи се от вратата и слезе по стълбата.

Клер остана спокоен и студен — малката уста със стиснати устни бе доказателство за умението му да се владее. На лицето му все още бе изписан онзи безстрастен израз, който се бе появил там след нейната изповед. Това бе лице на човек, който вече не е роб на страстта, но който все още не е изпитал щастие от свободата си. Той размишляваше върху страшните случайности, върху неочакваните събития, които ръководят човешката съдба. Само до преди час-два не можеше да си представи нищо по-чисто, по-нежно, по-целомъдрено от Тес, а сега…

„Толкова малко се е променило, а всъщност толкова много.“

Той се заблуждаваше, като си казваше, че нейното честно и красиво лице не отразява истински душата й. Но Тес нямаше защитник, който да го увери в обратното. Възможно ли бе очите й, чието изражение винаги бе в хармония с думите й, да виждат същевременно друг свят, така коренно различен от света, в който той мислеше, че тя живее!

Той се отпусна на канапето във всекидневната и угаси свещта. Нощта се вмъкна в стаята и се настани там спокойно и безучастно — нощта, която вече бе погълнала неговото щастие и сега равнодушно го смилаше в стомаха си, готова също така спокойно и невъзмутимо да погълне щастието на хиляди хора.

Клер се събуди в пепелявосивата сутрин, която се прокрадваше като човек, уличен в престъпление. Камината го приветствува с угасналата си жарава, готовата за вечеря маса — с две пълни, недокоснати чаши размътено вино, което вече не искреше, а празните столове и останалите мебели както винаги изразяваха своята безпомощност и задаваха непоносимия въпрос: „Какво да се прави?“ От горния етаж не долиташе нито звук. След малко обаче на вратата се почука. Клер се сети, че това е жената на селянина от съседната къща, която щеше да се грижи за домакинството, докато бяха тук.

Присъствието на трето лице в къщата точно сега щеше да бъде крайно неуместно и тъй като вече се беше облякъл, той отвори прозореца и й каза, че тази сутрин ще се справят и без нея. Жената бе донесла гърне мляко и Клер й каза да го остави пред вратата. Когато тя си отиде, той потърси дърва в бараката и бързо стъкна огъня. В килера имаше достатъчно яйца, масло, хляб и други провизии и Клер скоро приготви закуската. Животът в кравефермата го бе научил да домакинствува. Димът от разпалените дърва се издигна над комина подобно на лотосов цвят. Местните хора, които по това време минаваха отвън, го видяха, сетиха се за младоженците и завидяха на щастието им.

Ейнджъл се огледа наоколо си за последен път, после се приближи до подножието на стълбата и извика с обичайния си глас:

— Закуската е готова!

Той отвори пътната врата и излезе да подиша утринния въздух. Когато след малко се върна, Тес беше във всекидневната и механично разместваше приборите за закуска. Тя бе напълно готова и тъй като, откакто той я беше повикал, бяха минали само няколко минути, явно бе, че е била облечена, преди да я извика. Косата й бе завита на голям кок. Сложила си бе една от новите рокли — вълнена, бледосиня с бяло жабо. Ръцете и лицето й изглеждаха студени — вероятно бе стояла дълго време облечена без огън в спалнята. Подчертаната вежливост в тона на Клер, когато я повика, изглежда, бе пробудила у нея искрица надежда. Но щом тя го погледна, надеждата угасна.