Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Престани!

— Добре, щом ти ми го казваш, ще млъкна. Аз нямам други желания, освен твоите.

Той знаеше, че това е вярно. След нощта на отчаяние волята й съвсем се бе сломила и Ейнджъл нямаше защо да се страхува от някоя необмислена постъпка.

На закуска Тес отново се опита да мисли за други неща и отчасти успя. Седяха от едната страна на масата, така че погледите им не се срещаха. Отначало и двамата се чувствуваха неловко, чувайки как другият яде и пие чая, но нямаше как; и двамата ядоха малко. Щом закусиха, той стана и след като й каза в колко часа ще се върне за обяд, се упъти към мелницата, машинално изпълнявайки намерението си да изучи мелничарството — единствената практическа цел, която го бе довела тук.

Когато той излезе, Тес застана до прозореца и го видя да минава по големия каменен мост, който водеше към мелницата. Той прехвърли моста, пресече железопътната линия и изчезна от погледа й. После, без дори да въздъхне, тя се махна от прозореца и взе да прибира масата.

Скоро след това пристигна прислужницата. Отначало присъствието й бе неприятно на Тес, но по-късно тя почувствува облекчение, че не е сама. В дванадесет и половина тя остави помощницата си в кухнята и се върна във всекидневната да чака Клер да се появи на моста.

Наближаваше един часът, когато тя го видя да се връща, и макар че той още се намираше на четвърт миля, лицето й пламна. Тя изтича в кухнята да нареди на жената да сервира обяда веднага щом той влезе. Той първо отиде в стаята, гдето предния ден заедно бяха мили ръцете си, и когато влезе във всекидневната, капаците на блюдата се вдигнаха като по даден от него знак.

— Каква точност! — подхвърли той.

— Да, видях те, като минаваше по моста — отвърна тя.

Обядът премина в обикновен разговор — за това какво бе правил той сутринта в мелницата, за това как се пресява брашното, за старомодните машини, които, както той се опасяваше, нямало да му дадат ясна представа за модерните подобрени методи, тъй като някои от тях, изглежда, използували още от времето, когато мелницата работела за монасите от съседното, сега разрешено абатство. След един час Клер пак излезе и се прибра по здрач. Цяла вечер той се занимава с книжата си. Тес не искаше да му пречи и когато старата жена си отиде, тя се оттегли в кухнята и остана там повече от час, като все си намираше някаква работа.

Фигурата на Клер се появи на вратата.

— Не трябва да работиш толкова — каза той, — ти си моя жена, а не слугиня.

Тя вдигна глава и лицето й се разведри.

— Наистина ли мога да се смятам за твоя жена — промълви тя с горчива насмешка. — Искаш да кажеш — само по име. Да, повече от това не мога и да искам.

— Дали можеш да се считаш за моя жена, Тес! Та ти си моя жена. Какво искаш да кажеш?

— И аз не знам — бързо отвърна тя с глас, в който напираха сълзи. — Мислех си, че… аз… че аз не съм достойна за уважение. Казах ти още по-рано, че самата аз не се смятам за достойна за уважение и затова… затова не исках да се омъжа за тебе, но ти… ти така настояваше.

Тя избухна в ридания и обърна към него гръб. Това би трогнало всеки друг, но не и Ейнджъл Клер. Макар и обикновено благ и нежен, някъде дълбоко в неговото същество се таеше твърда логика като жилка метал в мека глина, която притъпява острието на всичко, което се опита да я разсече. Тази жилка му бе преградила пътя към църквата, тя му прегради и пътя към Тес. Освен това любовта му беше не толкова страстна, колкото платоническа и щом престанеше да вярва на жената, той се отдръпваше от нея, за разлика от онези впечатлителни натури, които продължават да любят чувствено жени, които разумът презира. Той я изчака да спре да плаче.

— Бих желал поне половината от жените в Англия да са толкова достойни за уважение, колкото си ти — каза той в изблик на ожесточеност към всички жени. — Не става дума за уважение, а за принципи.

Той дълго говори в същия дух, подет от вълната на отвращението, която с такава упоритост подмята честните хора, когато се убедят, че са били измамени от привлекателна външност. Откровено казано, дълбоко в сърцето си той същевременно изпитваше съчувствие, от което една опитна светска жена би могла да се възползува, за да го спечели. Но Тес и не помисли за това. Тя приемаше всичко като своя вина и почти не отваряше уста. В силата на нейната преданост към него имаше нещо едва ли не жалко. Макар и темпераментна по природа, тя търпеливо слушаше всичко, което той й говори — нито веднаж не помисли за себе си и не се разгневи, не намираше отношението му към нея за жестоко. В егоистичния съвременен свят тя може би беше олицетворение на апостолско търпение.