Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Но в своето вълнение тя продължи да го моли и може би каза неща, които би било по-добре да не споменава.

— Ейнджъл! Ейнджъл! Та аз бях дете… да, дете бях, когато се случи това. Аз въобще не познавах мъжете.

— Да, признавам, че вината на други е по-голяма от твоята.

— В такъв случай няма ли да ми простиш?

— Прощавам ти, но прошката не е всичко.

— И още ме обичаш, нали?

На този въпрос Клер не отговори.

— О, Ейнджъл!… Мама ми е казвала, че такива неща се случват понякога… Тя знае няколко случая, още по-лоши от моя, а съпругът не е обърнал толкова голямо внимание или най-малкото се е примирил. При това жената не го е обичала така, както аз те обичам.

— Недей спори, Тес, моля те, недей. Различни слоеве на обществото — различни възгледи. Защо ме принуждаваш да ти казвам, че си невежа селянка, която няма и представа от значението на тези неща в доброто общество. Не знаеш какво приказваш.

— Аз съм селянка по социално положение, но не и по произход. — За миг я бе обхванал гняв, но той се разпръсна така бързо, както бе дошъл.

— Толкова по-зле за тебе. По-добре щеше да бъде, ако свещеникът, който е разкрил произхода ви, си беше държал езика зад зъбите. Без да искам, не мога да не свържа твоята липса на твърдост с упадъка на вашия род. Нравствената сила и поведението на грохналите родове са упадъчни. Господи, защо ми даваш повод да те презирам още повече, като ми напомняш за произхода си. Смятах те за невинно, свежо дете на природата, а ти се оказа закъснял кълн на немощната аристокрация.

— В това отношение много семейства не са в по-добро положение от моето. Едно време прадедите на Рети са били едри земевладелци, както и прадедите на фермера Билет. Пък и Дебихаузовци, каруцарите, едно време са били видният род де Байо. Такива като мен се срещат навсякъде. Това е отличителна черта на нашето графство и вината не е моя.

— Толкова по-зле за графството.

Тя прие тези упреци като цяло, подробностите не я интересуваха. Тя чувствуваше само, че той не я обича както преди, а всичко останало й беше безразлично.

Продължиха да вървят в мълчание. По-късно разправяха, че един селянин от Уелбридж, който отивал през нощта за лекар, срещнал в ливадите двама влюбени. Вървели, без да разговарят, един зад друг, като на погребение. Когато за момент видял лицата им, сторило му се, че те били загрижени и печални. Като се връщал, пак ги видял на същата поляна. Вървели бавно както преди и също като преди не обръщали внимание на късния час и на мрачната нощ. Погълнат от собствените си грижи за болния в къщи, селянинът забравил тази странна среща и си спомнил за нея чак след дълго време.

В промеждутъка от първата до втората среща със селянина Тес каза на съпруга си:

— Не зная какво да направя, за да не бъдеш нещастен цял живот по моя вина. Реката е близо. Мога да туря край на живота си. Не ме е страх.

— Не желая да прибавям убийство към всичките си безразсъдни постъпки — отвърна той.

— Ще оставя някакво доказателство, че съм се самоубила, защото не съм могла да понеса позора. Никой няма да обвини теб.

— Не говори глупости! Не искам да ги слушам. Глупаво е да те занимават такива мисли, когато случаят може по-скоро да предизвика ироничен смях, отколкото да послужи като повод за трагедия. Ти никак не съзнаваш същността на нещастието. Девет десети от хората, ако се научат, ще го посрещнат като шега. Моля те, бъди добра да се прибереш и си легнеш.

— Добре — покорно каза тя.

Те бяха вървели по пътя към прочутите развалини на цистерсианското абатство 20 20 Монашески орден, основан в 1098 г. в Cistercium или Citeaux, клон на ордена на бенедиктинците. — Б.пр. зад мелницата, която едно време е била собственост на манастира. Вярата е преходна и абатството бе разрушено, а нуждата от храна е постоянна и мелницата продължаваше да работи. Грижите за земния живот неизменно надживяват грижите за вечния живот.

Тъй като се бяха движили в кръг, те все още се намираха близо до дома и за да изпълни желанието му, Тес трябваше само да прекоси реката по големия каменен мост и да измине още няколко крачки по пътя. Когато се прибра, тя завари всичко така, както го бе оставила. Дори огънят не бе загаснал. Тес се застоя само няколко секунди на долния етаж, после се качи в стаята, където бяха занесли багажа й. Тя седна на крайчеца на леглото и разсеяно се огледа наоколо, после започна да се съблича. Когато премести свещта близо до леглото, светлината падна върху тюления балдахин. Нещо висеше под него и Тес вдигна свещта да види какво е. Клонче имел! Тя моментално се сети, че Клер го е сложил там! Ето какво е имало в тайнствения пакет, чието съдържание той не искаше да й разкрие, казвайки й, че скоро ще узнае неговото предназначение. Той го бе закачил там весел и щастлив. А колко глупаво и неподходящо изглеждаше това клонче имел сега!