Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

За мисис Дърбифийлд това отиване до кръчмата да прибере своя безволев съпруг бе едно от малкото развлечения, които й бяха останали сред грижите по отглеждането на децата. Доставяше й удоволствие да поседне до него у Роливър за час-два без мисли и грижи по децата. Тогава животът й се озаряваше от някакво сияние като пред залез. Несгодите и целият живот се превръщаха в метафизична недействителност, в маловажни явления, върху които човек може да мисли съвсем спокойно. Те преставаха да бъдат потискащи факти, които терзаят тялото и душата. Далеч от погледа й децата й се струваха приятни и желани, а ежедневието не бе лишено от веселие и радост. Тя изпитваше същото чувство както едно време, когато пак седеше на това място до своя бъдещ съпруг, а той я ухажваше и тя си затваряше очите пред всички негови недостатъци и гледаше на него като на идеален любим.

Останала сама с децата, Тес отиде най-напред в плевнята и скри „Съновникът“ в сламата. Майка й изпитваше странен суеверен страх от тази омацана книга и не позволяваше да я държат в къщи през нощта. След всяка справка в нея я занасяха в плевнята. Между майката, с нейното суеверие, фолклор, диалект и балади, предавани от уста на уста — все по-малко характерни за новите поколения, — и дъщерята, изкарала шестокласното училище по съвършено нова програма, съществуваше, така да се каже, вековна пропаст. Когато двете бяха заедно, векът на Джеймс I и викторианската епоха заставаха един до друг.

Връщайки се по градинската пътека, Тес се питаше какво ли е искала да провери майка й в книгата точно днес. Тя се досети, че е нещо във връзка с разкритията за произхода на техния род, но никак не подозираше, че се е отнасяло само за нея. Скоро тя престана да мисли за това и се зае да напръска изсъхналото през деня пране заедно с деветгодишния си брат Ейбръам и сестра си Илайза-Луиза — момиче на дванадесет и половина години, — която наричаха Лиза-Лу. Най-малкото дете сложиха да спи. Между Тес и следващото дете имаше повече от четири години разлика. Родените в този промеждутък деца бяха починали съвсем малки. Затова тя изпълняваше ролята на майка, когато останеше сама с другите деца. След Ейбръам идваха две момичета — Хоуп и Модести, след тях едно момче на три години и най-после бебето, току-що навършило годинка.

Всички тези млади същества бяха пътници в кораба на Дърбифийлд, напълно зависими от решенията на двамата възрастни Дърбифийлдови, що се отнася до развлеченията им, нуждите им, здравето им и дори самото им съществуване. Ако главите на семейството Дърбифийлд решеха да плуват сред трудности, нещастие, глад, болести, унижение или смърт, с тях трябваше да плуват и тези шестима пленници, затворени в трюма — шест безпомощни същества, които никой не питаше дали въобще искат да живеят, и то при такива тежки условия, неизбежни за нестабилния дом на Дърбифийлдови. Интересно какво дава право на поета, чиято философия в наши дни се смята за дълбока и достойна за уважение, а стиховете му за чисти и леки, да говори за „свещения план на природата“.

Стана късно, но нито майката, нито бащата се връщаха. Тес погледна през вратата и мислено се разходи из Марлот. Селото затваряше очите си. Навсякъде гасяха свещите и лампите. Тес ясно си представяше хората и ръцете, които се протягаха да изгасят светлината. Отидеше ли майката да прибере бащата, някой после трябваше да прибира и двамата. Тес добре съзнаваше, че човек с разклатено здраве, комуто предстои път след полунощ, не би трябвало да седи в кръчмата в този късен час и да празнува своя древен произход.

— Ейбръам — каза тя на братчето си, — сложи си шапката, иди у Роливър и виж какво става с татко и мама. Нали не те е страх?

Момчето скочи чевръсто от мястото си, отвори вратата и нощта го погълна. Мина още половин час. Мъжът, жената и детето не се връщаха. Изглежда, и Ейбръам като родителите си е бил примамен и пленен от кръчмата.

— Трябва аз да ида — каза Тес.

Лиза-Лу си легна. Тес заключи вратата и тръгна по тъмната крива уличка, по която не можеше да се върви бързо — уличка, прекарана преди земята да има цена и когато часовник с една стрелка е бил достатъчен за отмерване на времето.

Кръчмата на Роливър, единственото питейно заведение в този край на дългото, разпокъсано на махали село, продаваше спиртни напитки само за в къщи. Тъй като не беше разрешено да се пие в заведението, цялото приспособление за удобство на консуматорите на място се състоеше от малка дъска, широка шест инча и дълга два ярда, закрепена с парче тел за коловете в градината, така че да образува нещо като полица. На тази дъска оставяха чашите си жадните пътници, когато спираха да пийнат. Те плискаха утайката върху прашната земя и очертаваха странни фигури, мечтаейки да поседнат и отдъхнат вътре в заведението.