Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Може би ще иде някой от ония младежи, дето вчера толкова се натискаха да танцуват с теб — предложи тя.

— О, не — за нищо на света — гордо заяви Тес. — И после, всички да разберат причината, какъв срам! Аз мога да ида, ако Ейбръам дойде да ми прави компания.

В края на краищата майка й се съгласи с това предложение. Събудиха малкия Ейбръам, който спеше дълбоко в един ъгъл на същата стая, и го накараха да се облече, преди още съзнанието му да се бе върнало на този свят. Междувременно Тес се облече бързо и като запалиха фенер, двамата се отправиха към яхъра. Малката раздрънкана каруца бе натоварена от вечерта и девойката изведе коня Принц, който беше почти толкова немощен, колкото и превозното средство.

Нещастното животно гледаше учудено нощта, фенера, хората, сякаш не можеше да повярва, че в този час, когато всяко живо същество трябваше да бъде под покрив и да почива, него го извеждаха на работа. Сложиха запас от недогорели свещи във фенера, закачиха го от лявата страна на колата и подкараха коня. Отначало по нанагорнището те вървяха пеша, за да не претоварят слабото добиче. Зората бе още далеч и за да се ободрят, те си представиха, че е сутрин с помощта на фенера, малко хляб и масло и разговора си. Като се разсъни — а до тоя момент той се бе движил като в транс, — Ейбръам заговори за странните форми, които придобиваха тъмните предмети на фона на небето. За ей това дърво, наподобяващо разярен тигър, който изскача от бърлогата си, за ей онова там, дето напомня главата на великан.

Като преминаха през градчето Стауркасъл, задрямало и мълчаливо под своите дебели кафяви покриви от слама, те стигнаха по-високи места. Вляво в небето се издигаше възвишението Бълбероу или Билбероу — едно от най-високите в Южен Уесекс, опасано от ниви. Оттук на известно разстояние пътят бе доста равен. Те се качиха отпред на колата и Ейбръам потъна в размишления.

— Тес… — започна той след кратко мълчание.

— Да, Ейбръам?

— Радваш ли се, че станахме благородници?

— Не много.

— Но сигурно ще се радваш, ако се омъжиш за джентълмен?

— Какво? — каза Тес, като повдигна глава.

— Тая наша знатна роднина ще ти помогне да се омъжиш за джентълмен.

— Аз ли? Каква знатна роднина? Нямаме такава роднина. Какво те е прихванало?

— Чух ги да говорят за това у Роливър, когато отидох да викна татко. В Трантридж живеела богата дама от нашия род и мама каза, че ако отидеш при нея и й кажеш, че сме роднини, тя ще ти помогне да се омъжиш за джентълмен.

Сестра му внезапно притихна и потъна в дълбок размисъл.

Ейбръам продължи да говори, по-скоро за да прави нещо, а не за да го слушат, така че унесът на сестра му за него нямаше никакво значение. Той се облегна на кошерите, обърнал лице към небето, и заговори за звездите, които студено мигаха горе, в черната бездна, така далеч от тези две човешки същества. Той попита колко са далече звездите и дали бог е отвъд тях. Но в детското си бъбрене той непрестанно се връщаше на това, което бе направило по-голямо впечатление на въображението му, отколкото чудесата на сътворението. Ако Тес забогатее, като се ожени за джентълмен, дали ще има достатъчно пари да купи голям далекоглед, през който звездите да се виждат толкова близо, колкото Нетълкомб Таут?

Връщането към темата, която, изглежда, бе обладала мислите на цялото семейство, изкара Тес от търпение.

— Стига си ми говорил за това! — извика тя.

— Нали ти разправяше, че всяка звезда е отделен свят, а, Тес?

— Да.

— И всички ли приличат на нашия свят?

— Не знам, но мисля, че е така. Понякога приличат на ябълките на нашето криво дърво. Повечето от тях са хубави и здрави, а някои — гнили.

— Къде живеем ние — на здрава или на гнила?

— На гнила.

— Жалко, че не сме попаднали на здрава, щом здравите са много повече.

— Да.

— Наистина ли е така, Тес? — запита Ейбръам, като се обърна към нея, напълно под впечатлението на този чуден факт. — А какво щеше да стане, ако бяхме попаднали на здрава?

— Ами татко нямаше да кашля и да влачи краката си и нямаше да е толкова пиян, че да не може да тръгне на път, а мама нямаше цял живот да пере.

— А ти щеше да си богата дама, без да има нужда да се жениш за джентълмен.

— О, Ейби, престани! Стига си говорил за това.

Останал сам с мислите си, Ейбръам скоро се унесе в дрямка. Тес не беше свикнала да кара кон, но реши, че може сама да се справи и да закара товара, без да буди Ейбръам. За да не падне брат й, тя му приготви нещо като гнездо пред кошерите и като пое поводите, продължи да кара каруцата.