Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Един направи предположение, после друг. Мисис Крик мълчеше, защото вече знаеше.

— Представете си — каза фермерът, — за оня хаймана и нехранимайко Джек Долъп. Оженил се за една вдовица.

— Джек Долъп ли? Тоя негодяй! — каза един от доячите.

Тес Дърбифийлд бързо си спомни името, защото това беше оня женкар, който беше излъгал любимата си и когото след това майката на младата жена беше наказала сурово в маслобойната.

— А той оженил ли се е за дъщерята на оная доблестна жена, както обещал? — обръщайки вестника си, разсеяно запита Ейнджъл Клер откъм малката масичка, на която мисис Крик продължаваше да го настанява от уважение към джентълменския му произход.

— Ами! Таман той, сър! Въобще не е и мислил да се жени за нея — отвърна фермерът. — Та тая вдовица де, изглежда, имала пари — към петдесет лири годишно, той тях гонел. Оженили се набързо, а после му казала, че след женитбата тя губи право на тия петдесет лири. Можете да си представите колко му е било весело на нашия приятел! И оттогава насам живеели като куче и котка. Така му се пада! За нещастие обаче бедната женица повече си изпатила от тая работа.

— Глупачката, по-добре да му е казала, че духът на първия й мъж няма да му даде мира! — каза мисис Крик.

— Така де — нерешително отвърна фермерът. — Само че не знаеш точно как е станало. Тя просто искала да се задоми и я било страх да не би той да й се изплъзне. А вие как смятате, момичета? — и мистър Крик погледна към доячките.

— Трябвало е да му каже точно на прага на черквата, тогава мъчно е щял да се измъкне — каза Мариан.

— Точно така — съгласи се Из.

— Трябвало е да разбере накъде бие и да му откаже — поривисто се обади Рети.

— А ти какво ще кажеш, миличка? — обърна се фермерът към Тес.

— Аз мисля, че е трябвало… да му каже точно как стоят нещата… или да му откаже… не зная — отвърна Тес, а хапката хляб с масло заседна на гърлото й.

— Да ме убиеш, ако направя такова нещо! — каза Бек Нибз, една от женените доячки. — В любовта и войната всичко е позволено. Аз щях да се омъжа за него точно като нея и само да беше посмял да ми каже и една дума, загдето не съм му разправила нищо за първия си мъж, хубаво щях да го натупам с точилката! Какъвто е дребен и хилав, всяка жена може да се справи с него.

Тази шега беше последвана от бурен смях. Само Тес се усмихна тъжно, и то колкото за пред очи. Това, което на тях им се струваше комедия, за нея беше трагедия и тя едва понасяше веселието им. Скоро стана от масата и тъй като предполагаше, че Клер ще я последва, тръгна по тясна пътечка, която криволичеше между напоителните вади. Стъпвайки ту на единия, ту на другия бряг на вадата, тя стигна до брега на река Вар. Нагоре по реката бяха рязали водораслите и сега покрай нея плуваха купища от тях — като подвижни острови от зелени лютичета, на които едва ли не човек би могъл да се качи и да отплува. Дълги преплетени водорасли се бяха обвили около коловете, забити покрай брега, за да не преминават кравите през реката.

Да, в това беше болката й. Въпросът дали една жена трябва да разкаже своята история, за нея беше най-тежкият кръст, а у другите предизвикваше само смях. Хората като че ли обичаха да се смеят над мъченичеството.

— Теси! — се чу глас зад гърба й и прескачайки канавката, Клер стъпи до нея. — Скоро ще бъдете моя жена.

— Не, не, не мога! Заради вас, мистър Клер, заради вас ви казвам „не“.

— Тес!

— И все пак — не! — повтори тя.

Той не бе очаквал такъв отговор и още при първите си думи леко бе обгърнал талията й под разпуснатата й коса. (В неделя сутрин по-младите доячки, включително и Тес, отиваха на закуска с разпусната коса, преди да я навият на кок за черква — когато дояха и опираха глави в кравите, такава прическа не подхождаше.) Ако тя бе отвърнала „да“ вместо „не“, той би я целунал. Очевидно такова беше намерението му — но решителният й отказ го отклони и той почувствува угризение на съвестта. Животът им под един покрив с неизбежното общуване я беше поставил като жена в неизгодно положение и на него му се струваше нечестно да й натрапва ласките си — нещо, което с открито сърце би направил, ако тя имаше по-голяма възможност да го отбягва. Той отпусна талията й и не я целуна. Това беше решителният момент. Този път тя бе намерила сила да му откаже само благодарение на разказа на чифликчията за вдовицата, само още миг — и Тес би се съгласила. Но Ейнджъл не каза повече нищо. Със загрижен израз на лицето той си отиде.

Те се срещаха ден след ден, макар и може би не толкова често, колкото преди. Така минаха две-три седмици. Идваше краят на септември и по очите му тя разбра, че се готви да я иска отново.