Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Понякога беше смятал, че този съвет е по-скоро звучен, отколкото достоен за уважение, но сега с радост си го спомни.

Ейнджъл взе да й разказва подробности за посещението си у дома, за живота на баща си, за това как ревностно се придържа той към принципите си. Лицето й се проясни и работата й тръгна добре. Тя привърши един след друг казаните, а Ейнджъл вървеше след нея и пускаше млякото да тече.

— Стори ми се, че изглеждахте малко тъжен, когато влязохте — позволи си да отбележи тя в желанието си да му попречи да говори за нея.

— Да… Наистина… Татко ми разказва надълго и широко своите неприятности и затруднения, а това винаги ме разстройва. Той е така ревностен в делата си, че много често хора, които не мислят като него, го обиждат и нападат, а на мен не ми е никак приятно да знам, че един човек на неговата възраст се подлага на такива унижения, още повече, че предаността едва ли носи някакво добро, щом се стига до такива неща. Разправи ми за една много неприятна неотдавнашна случка с него. Някакво мисионерско дружество го изпратило да проповядва в околностите на Трантридж, на около 40 мили оттук, и той счел за свой дълг да спори с някакъв циничен млад развратник, когото срещнал там — син на земевладелец от оня край — и чиято майка била сляпа. Баща ми се обърнал към този джентълмен съвсем прямо и станал голям скандал. Разбира се, от страна на татко е било много глупаво да поучава този непознат човек, когато е било така очевидно, че няма никаква полза. Но каквото баща ми смята за свой дълг, това и прави — когато трябва и когато не трябва. Това, разбира се, му спечелва много неприятели, и то не само между онези, които са съвсем покварени, но и сред лекомислените хора, които не обичат да им се бъркат. Казва, че се гордеел със случилото се и че от него можело непряко да произлезе и добро. Но ще ми се сега, когато е толкова стар, да се щади малко повечко и да остави такива свини да си се въргалят в тинята.

Лицето на Тес беше станало сурово и измъчено, а сочните й устни се присвиха в тъга; но вълнението й беше преминало. Клер мислеше за баща си и не я наблюдаваше внимателно. Така те продължаваха да вървят покрай бялата редица правоъгълни съдове, докато изпразниха всичките; после останалите доячки се върнаха и взеха ведрата си, а Деб дойде да изпари съдовете за новото мляко. Когато Тес се приготви да излезе навън при кравите, той я запита нежно:

— Какво ще ми отговорите, Теси?

— Не! Не! — отвърна тя, обзета от безнадеждност, при думите му за Алек д’Ърбървил тя отново си бе спомнила своето неспокойно минало. — Това не може да стане!

И изтича към ливадата и се смеси с останалите доячки, сякаш се надяваше чистият въздух да прогони стеснението и тъгата й. Момичетата се отправиха към далечната ливада, където пасяха кравите. Те се движеха със смелата грация на диви животни — със свободната безгрижна походка на жени, привикнали с живота на открито — и се отпускаха във въздуха, както плувец се отпуска сред вълните. Наблюдавайки Тес, Клер си помисли, че за него е съвсем естествено да си избере другарка, израсла не в лоното на изкуството, а сред безгрижната природа.

Макар и неочакван, отговорът на Тес не обезсърчи Клер. Той имаше достатъчно голям опит с жените и знаеше, че отрицателният отговор често пъти не е нищо друго, освен предговор към утвърдителния, но не можеше да знае, че отрицателният отговор на Тес е съвсем различен, че той не е породен от нерешителност или свенливост. Тес вече му бе позволила да я ухажва и това го правеше още по-уверен. Но Ейнджъл не подозираше, че тук, сред полята и ливадите, „безплатните въздишки“ не се смятат за изгубено време. Селските девойки често приемат ухажванията, без да се замислят и само заради удоволствието, което те им доставят, докато в унилите домове на честолюбците желанието на една девойка да подреди живота си често пъти парализира здравия й стремеж към любовта.

— Тес, защо така решително ми казахте „не“? — я запита той след няколко дни.

Тя се стресна.

— Не ме питайте. Обясних ви защо… отчасти. Не съм достатъчно добра… не съм достойна за вас.

— Какво значи това? Че не сте достатъчно фина лейди?

— Да… нещо такова — промърмори тя. — Вашите роднини ще ме гледат отвисоко.

— Но вие наистина правите грешка по отношение на татко и мама. Що се отнася до братята ми, пет пари не давам… — Той я прегърна през кръста, за да не му се изплъзне. — Нали не ми казахте „не“ сериозно, сладка моя? Сигурен съм в това! Толкова ме разтревожихте, че не мога нито да чета, нито да свиря, нито да правя каквото и да е. Аз не бързам, Тес, но искам да знам — да чуя от вашите собствени горещи устни, — че някой ден ще бъдете моя — когато вие пожелаете, но непременно, нали?