Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Трябва да ида да обера каймака — умолително прошепна тя, — а днес ще ми помага само старата Деб. Мисис и мистър Крик са на пазар. Рети не е добре, а другите отидоха някъде и няма да се върнат преди времето за доене.

Когато влязоха в мандрата, на стълбите се показа Дебора Файандър.

— Върнах се, Дебора — й каза мистър Клер, — и мога да помогна на Тес. Освен това сигурно си много уморена, та няма нужда да слизаш, докато не стане време за доене.

Възможно е каймакът на млякото в „Талботейз“ да не е бил обран много внимателно този следобед. Тес се чувствуваше като насън: познатите й предмети имаха и светлина, и сенки, и място, но не и строги очертания. Всеки път, когато поставяше дупчестата лъжица под помпата, за да я охлади, ръката й трепереше. Тя така силно чувствуваше пламъка на страстта на Клер, че сякаш потръпваше под него като растение под палещите лъчи на слънцето.

Той отново я притисна до себе си, а когато тя прокара пръст по ръба на съда, за да отдели каймака, той облиза пръста й. В такъв момент непринудените маниери на фермата „Талботейз“ бяха добре дошли.

— По-добре да ви го кажа сега, вместо да отлагам, скъпа — ласкаво започна той. — Бих искал да ви запитам нещо, за което непрестанно си мисля от оня ден в ливадата, миналата седмица. Скоро ще трябва да се оженя и като фермер моята жена ще трябва добре да знае как се ръководи ферма. Искате ли да бъдете тази жена, Теси?

Той нарочно направи предложението си в такава форма, за да не си помисли тя, че се е поддал на някакво чувство, което разумът му не би одобрил.

Тес пребледня. Тя се бе преклонила пред неминуемите последствия от тяхната близост, пред неизбежността да го обича, но никак не бе очаквала това внезапно предложение, което Клер всъщност й бе направил по-рано, отколкото самият той възнамеряваше. С болка и горчивина като пред смърт тя изрече отговора, който се бе заклела да даде като честна жена.

— О, мистър Клер… не мога да бъда ваша жена… не мога!

Звукът на собствения й глас, произнасящ решението й, сякаш разби сърцето й и в скръбта си тя наведе глава.

— Но, Тес! — изумен от отговора й извика той и още по-жадно я притисна до себе си. — Нима ми казвате не! Нима не ме обичате?

— О, да, да! И бих предпочела да бъда ваша, отколкото на когото и да е другиго в света — отвърна нежният и честен глас на нещастното момиче. — Но аз наистина не мога да се омъжа за вас.

— Тес — каза той, отдръпвайки се, — да не сте се обрекли на някой друг?

— Не, не!

— Тогава защо ми отказвате?

— Не искам да се омъжа за вас! Никога не съм мислила за това! Не мога! Искам само да ви обичам!

— Но защо?

Принудена да излъже, тя промърмори:

— Баща ви е свещеник и майка ви няма да се съгласи да вземете жена като мен. Тя ще настоява да се ожените за лейди.

— Глупости — аз говорих и с двамата. Това бе една от причините, поради които си ходих в къщи.

— Чувствувам, че не мога — никога, никога! — повтори тя.

— Може би много внезапно ви поисках, сладка моя?

— Да — не го очаквах.

— Моля ви да ми простите, Теси, ще ви дам време да си помислите — каза той. — Наистина не трябваше да ви говоря веднага след завръщането си. Известно време няма да споменавам за това.

Тя пак взе лъскавата лъжица, постави я под помпата и отново започна работа. Но колкото и да се стараеше да удари точно под повърхността на млякото с необходимата сръчност, лъжицата ту се врязваше в млякото, ту процепваше въздуха. Тес не виждаше почти нищо, тъй като очите й бяха замъглени от сълзи — но на този най-добър свой приятел и защитник тя никога не би могла да обясни причината за тъгата си.

— Нищо не излиза — не мога! — каза тя, обръщайки му гръб.

За да не я вълнува повече и за да не й пречи, внимателният Клер започна по-общ разговор.

— Вие имате погрешна представа за родителите ми. Те са най-простодушните хора на света, без каквото и да е славолюбие. И двамата са от малцината последователи на евангелистката школа. А вие евангелистка ли сте, Теси?

— Не зная.

— Доста редовно ходите на черква, а казват, че нашият пастор тук не бил съвсем от Високата църква.

Мнението на Тес за енорийския свещеник, чиито проповеди слушаше всяка седмица, бе доста по-смътно от мнението на Клер, който никога не го беше слушал.

— Жалко, че не мога по-добре да се съсредоточавам върху това, което чувам там. — Тя употреби тази обща фраза, за да бъде по-сигурна. — Често съжалявам за това.

Тя говореше така искрено, че дълбоко в сърцето си Ейнджъл беше сигурен, че на религиозна почва баща му не може да има възражения срещу нея, макар че тя сама не знаеше какви са й принципите — на Високата, Ниската или Широката църква. За себе си той беше убеден, че вероятно е придобила обърканите си възгледи още в детството си и че макар фразеологията им да бе заета от религиозните брошури, по същество те бяха пантеистични. Объркани или не — той ни най-малко не искаше да я тревожи по този въпрос: