Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Да, да, зная. Мърси е прекрасна и набожна девойка. Но, татко, не смяташ ли, че несравнимо по-подходяща за мен ще бъде жена, целомъдрена и добродетелна както мис Чант, но която вместо църковните обреди да познава работата на чифлика не по-лошо от един опитен фермер?

Баща му продължи да настоява, че познаването на фермерските обязаности идва на второ място след овладяване на учението на апостол Павел и буйният Ейнджъл, комуто се искаше хем да постигне своето, хем да не огорчи баща си, започна да хитрува. Той каза, че съдбата или провидението е изпречило на пътя му жена, която притежавала всички качества, за да стане идеален помощник на един земеделец, а същевременно съвсем сериозно се отнасяла към живота. Не знаел дали тя принадлежала към здравата школа на баща му — към Ниската църква, но вероятно по този въпрос би могло да й се въздействува. Тя била набожна, редовно ходела на черква, била чистосърдечна, възприемчива, интелигентна, дори изящна, целомъдрена като весталка, а що се касае до външния й вид — изключителна красавица.

— А от подходящо семейство ли е, с други думи, лейди ли е? — изумена запита майка му, която безшумно беше влязла в кабинета по време на разговора.

— Тя не е това, което обикновено наричат лейди — смело каза Ейнджъл, — с гордост мога да заявя, че е дъщеря на селянин. Но независимо от това тя е лейди — по чувства и по природа.

— Мърси Чант е от много добро семейство.

— Хубаво де! А каква е ползата от това, мамо? — бързо запита Ейнджъл. — Какво би помогнало семейството на жената на един човек, който като мен върши и ще върши груба работа?

— Мърси е отлично възпитана, а възпитанието си има своята добра страна — отвърна майка му, поглеждайки го през очилата си със сребърни рамки.

— Каква полза ще има от външното възпитание в живота, който ми предстои да водя? А с образованието й аз ще се заема. Ако я познаваше, щеше да се увериш, че ще бъде способна ученичка. Тя просто блика от поезия — целият й живот е поезия, ако може така да се каже. Тя изживява това, за което книжните поети само пишат… И аз съм сигурен, че е безупречна християнка, може би от същия този тип, качество и разновидност, от който бихте искали да бъдат всички хора.

— О, Ейнджъл, ти ни се подиграваш!

— Прости ми, мамо. Но тъй като тя наистина ходи на черква почти всяка неделя сутрин и е добра християнка, сигурен съм, че заради това й качество ще проявите търпимост към някои недостатъци във възпитанието й и ще се съгласите, че изборът ми не е чак толкова лош.

Ейнджъл съвсем сериозно се разпали, когато заговори за тази малко механична набожност на любимата му Тес. Макар че (тъй като не очакваше някога да може да извлече полза от нея) той бе склонен да се присмива на този вид набожност у Тес и другите доячки, защото те бяха израсли сред природата и истинската набожност очевидно им беше чужда.

Въпреки че бяха опечалени и се съмняваха дали синът им въобще има някакво право да приписва на непознатата девойка всички тези качества, мистър и мисис Клер все пак чувствуваха, че не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че девойката има здрави възгледи — особено като се има пред вид, че може би самото провидение е събрало двамата млади. Защото Ейнджъл никога не би поставял правоверността като условие за своя избор. В края на краищата те му казаха, че ще бъде по-добре, ако не прибързва, и че те нямат нищо против да я видят.

При това положение Ейнджъл се въздържа за сега да им разказва повече подробности. Той чувствуваше, че колкото и праволинейни и самоотвержени да бяха родителите му, все пак у тях имаше някои скрити предразсъдъци, присъщи на средното съсловие, за преодоляването на които бе необходим известен такт. Защото, макар че той имаше законната свобода да действува по своя воля и макар че качествата на снаха им нямаше да имат практическо значение за тях — тъй като беше твърде вероятно да живеят отделно, — все пак достатъчно обичаше родителите си, за да не ги огорчава, когато взема най-важното решение в живота си.

Ейнджъл забеляза и колко непоследователен е самият той, като подчертава някои несъществени черти в характера на Тес, като че ли те бяха най-важните. А всъщност я обичаше заради самата нея, заради душата й и сърцето й, заради цялото й същество — а не заради опитността й като доячка, — заради способността й като негова ученичка и съвсем не заради нейната простовата и формална набожност. Непоквареното й същество, отрасло на открито, не се нуждаеше от лакировката на светския живот, за да стане приемливо за него. Той смяташе, че образованието все още съвсем малко влияе върху емоциите и импулсите, от които зависи семейното щастие. Възможно е с течение на времето някакви подобрени системи на нравствено и интелектуално обучение да издигнат доста — дори значително — неволните и даже неосъзнати инстинкти на човешката природа. Но според него поне за сега културата беше засегнала само отгоре-отгоре духовния живот на онези, които са израсли под нейно влияние. Това негово убеждение се потвърждаваше и от опита му с жените. Сега той познаваше и културните представителки на средното съсловие, и селянките — и чувствуваше колко по-малко вътрешна разлика има между една добра и умна жена от едно социално съсловие и една добра и умна жена от друго социално съсловие, отколкото между добрата и лошата, между умната и глупавата от същото съсловие или класа.