Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Бяха огладнели от разходката, особено Ейнджъл, който беше свикнал с живота на открито и с „dapes inemptae“ 15 15 Домашни ястия (лат.). — Б.пр. , обилно, макар и не дотам изящно сервирани на масата в чифлика. Но старците ги нямаше, те се върнаха в къщи едва когато на синовете им почти бе омръзнало да чакат. Забравяйки за своя собствен апетит, самопожертвувателната двойка се беше занимавала да събужда апетит у неколцина болни енориаши, чийто дух — колкото и странно да изглежда, тя се опитваше да задържи в тялото.

Семейството седна край масата на скромен обяд от студено месо. Ейнджъл се огледа за кървавицата на мисис Крик, която бе поръчал хубавичко да препекат, както правеха в чифлика. Искаше му се баща му и майка му да оценят великолепните подправки в нея, така както ги ценеше той.

— Кървавицата ли търсиш, моето момче? — попита майка му. — Сигурна съм, че когато разбереш причината, ще минеш и без нея, така както ще минем аз и баща ти. Предложих му да занесем подаръка от любезната мисис Крик на децата на един човек, който точно сега не може да припечелва нищо, защото има атака от делириум тременс, и баща ти се съгласи, че това ще им достави голямо удоволствие, та така и направихме.

— Нищо, нищо! — весело каза Ейнджъл, оглеждайки се за медовината.

— Медовината ми се стори прекалено силна — продължи майка му, — въобще не може да се пие, освен като лекарство в случай на нужда, затова я сложих в аптечката.

— По принцип на тая маса никога не пием алкохол — прибави баща му.

— Но какво ще кажа на жената на чифликчията? — запита Ейнджъл.

— Истината, разбира се! — отвърна баща му.

— Много ми се искаше да й кажа, че медовината и кървавицата са ни се усладили. Тя е симпатична, добродушна женица и непременно ще ме пита, още като се върна.

— Не можеш да й кажеш нещо, което не е вярно — невъзмутимо отвърна мистър Клер.

— Да, така е… макар че тая медовина беше от „скоросмъртните“.

— Какво? — едновременно запитаха Кътбърт и Феликс.

— О, нищо! Това е един израз, дето го употребяват в „Талботейз“ — отвърна Ейнджъл, изчервявайки се. Той не каза нито дума повече. Чувствуваше, че може би постъпката на родителите му е правилна, но на тях им липсваше деликатност.

Едва вечерта, след семейната молитва, Ейнджъл намери възможност да поговори с баща си по един-два въпроса, които го вълнуваха. Той се беше подготвил за разговора, докато коленичеше на килима зад братята си и изучаваше пирончетата по токовете на обувките им. След молитвата те излязоха от стаята заедно с майка си и той остана сам с мистър Клер.

Младият човек най-напред посвети баща си в своите планове да стане голям фермер — било в Англия, било в колониите. Тогава баща му му каза, че тъй като не го е изпратил в Кеймбридж, се сметнал задължен всяка година да отделя по-малко пари, за да му купи някой ден земя, така че той да не се чувствува пренебрегнат.

— Що се отнася до светските блага — продължи баща му, — след няколко години ти несъмнено ще отидеш далеч по-напред от братята си.

Трогнат от вниманието на стария мистър Клер, Ейнджъл се впусна в другия, далеч по-важен за него въпрос. Той напомни на баща си, че е вече двадесет и шест годишен и че когато стане фермер, ще му трябват очи и на гърба, ако иска да наблюдава всичко в чифлика. Затова ще му е нужен някой, който да се занимава с домакинството, докато той работи на полето. Следователно няма ли да е добре да се ожени?

Очевидно идеята не се стори неразумна на баща му и тогава Ейнджъл зададе въпроса:

— А каква жена мислиш, че ще е най-добра за мен, като за пестелив и трудолюбив работник?

— Истинска християнка, която да ти бъде помощ и утеха във всички твои начинания. Всъщност всичко останало не е толкова важно. А такава девойка може да се намери. Ето, моят мъдър приятел и съсед доктор Чант…

— А не е ли по-важно тя да знае да дои крави, да бие хубаво масло, да прави огромни пити сирене, да знае да насажда кокошки и пуйки и да гледа пилета, да умее да ръководи цяла група работници в спешни случаи и да знае цената на овцете и телетата?

— Да… като жена на фермер… да, разбира се, това би било желателно… — Очевидно старият мистър Клер никога не се беше замислял по тия въпроси. — Това, което исках да ти кажа — прибави той, — е, че не ще намериш по-чиста и добродетелна жена, която толкова много да ти подхожда и толкова много да харесваме с майка ти, както твоята приятелка Мърси, към която по-рано ти проявяваше известен интерес. Вярно, напоследък дъщерята на съседа Чант се поведе по модата на по-младите свещеници наоколо да украсяват по празници масата за причастие — за мое голямо възмущение оня ден я чух да я нарича олтар — с цветя и други работи. Но баща й, който не по-малко от мен се възмущава от такива глупости, казва, че тя може да се поправи. Това е чисто и просто детинско хрумване, което, сигурен съм, не ще трае дълго.