Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

След закуска той излезе на разходка с двамата си братя — неевангелисти, образовани младежи, сноби и порядъчни до мозъка на костите. Систематическата образователна система ежегодно произвежда серии такива безупречни образци. И двамата бяха малко късогледи и ако модата беше монокъл с верижка, те носеха монокъл с верижка, ако модата беше лорнет, те носеха лорнет, ако ли пък модата беше да се носят очила, те носеха очила, без да взимат пред вид какво точно би помогнало на зрението им. Когато хората величаеха Уърдсуърт, те носеха у себе си джобни издания с неговите творби, а когато развенчаха Шели, те оставиха произведенията му да се покрият с прах на полиците. Когато „Светите семейства“ на Кореджо предизвикваха всеобщ възторг, и те се възхищаваха от „Светите семейства“ на Кореджо, когато ги забравиха в полза на Веласкес, те старателно следваха течението без никакви възражения.

Но ако братята на Ейнджъл забелязваха, че той става все по-неподходящ за обществото, и той от своя страна виждаше растящата им духовна ограниченост. Феликс му се струваше олицетворение на църквата, Кътбърт — на колежа. За първия движещата сила в света беше Епархиалният съвет и божието милосърдие, за втория — Кеймбридж. И двамата братя снизходително признаваха, че в цивилизованото общество има няколко незначителни десетки милиона души, които не принадлежат нито на университета, нито на църквата, но към тези хора следваше по-скоро да се проявява търпимост, отколкото зачитане и уважение.

И двамата бяха внимателни синове, които уважаваха родителите си и често ги посещаваха. Макар че Феликс принадлежеше към значително по-съвременно течение в развитието на Теологията, отколкото баща си, той беше по-малко склонен към самопожертвувание и себеотрицание. Той проявяваше по-голяма търпимост от баща си към възгледите, противоречащи на неговите, и не ги смяташе чак толкова опасни за изповядващия ги, но беше по-малко склонен от него да прости липсата на уважение към собствената си доктрина. Кътбърт, общо взето, беше с по-свободолюбив дух и по-гъвкав, но затова пък по-безсърдечен.

Докато вървяха надолу по хълма, у Ейнджъл се събудиха стари чувства. Каквито и да бяха предимствата на братята му в сравнение с него, нито единият, нито другият виждаха или разбираха живота такъв, какъвто е. Може би — както се случва с много хора — те по̀ умееха да изразяват мислите си, отколкото да виждат какво става около тях. И двамата нямаха ясна представа за сложните сили, които действуват извън тихото и бавно течение, по което плуваха те и техните съмишленици. И двамата не съзнаваха, че между истината — така както я разбира ограничена група хора, и универсалната истина има съществена разлика, не съзнаваха, че това, което мислеха в ограничения им църковен и академичен кръг, беше съвсем различно от онова, което мислеше външният свят.

— Сега за тебе, драги, като че ли единствената възможност е фермерството — между другото каза Феликс на по-малкия си брат, като същевременно тъжно и сурово гледаше през очилата си към далечните нивя. — Не ни остава нищо друго, освен да се примирим с положението. Но много те моля да направиш всичко възможно да не губиш връзка с нравствените идеали. Наистина човек външно загрубява във фермата, но е възможно да живее простовато и все пак да разсъждава възвишено.

— Разбира се — каза Ейнджъл, — нима това не е било доказано преди деветнайсет века? — ако ми позволите да навляза малко във вашата област. Какво ти дава основание да смяташ, Феликс, че има опасност да изоставя възвишените си мисли и нравствените си идеали?

— Как да ти кажа… от тона на твоите писма и от нашия разговор ми се стори… — може само да ми се струва така — че някак си твоето интелектуално развитие се е прекъснало. Нямаш ли същото впечатление, Кътбърт?

— Слушай, Феликс! — сухо каза Ейнджъл. — Знаеш, че сме много добри приятели и че всеки от нас си върви по своя път. Но ако става въпрос за интелектуално развитие, смятам, че ти, като самодоволен догматик, ще е по-добре да не се безпокоиш за моето интелектуално развитие, а по-скоро да се замислиш какво става с твоето.

Те слязоха от хълма за обяд. Тук обядваха в неопределено време — когато бащата и майката свършеха работата си в енорията. Самоотвержените мисис и мистър Клер никак не се безпокояха, че някои посетители могат да развалят следобедната им почивка, но по този въпрос тримата сина бяха на едно мнение и им се искаше техните родители да се съобразяват малко повечко със съвременните разбирания.