Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Да я среща всеки ден, както досега, би значело да позволи на пъпката на любовта да разцъфти. Животът в такава близост би довел до нежност, на която плътта и кръвта не могат да устоят. Клер не успя да стигне до заключение, до някакъв изход от създалото се положение и реши временно да избягва работа, при която биха могли да се срещат. Засега още не беше сторена кой знае каква вреда.

Но не беше лесно да изпълни решението си никога да не се доближава до нея. Всеки удар на сърцето му го влечеше към Тес.

Хрумна му да отиде да навести родителите си. Може да поговори с тях по този въпрос, да чуе мнението им. Няма да минат и пет месеца и престоят му тук ще свърши, а след като прекара още няколко месеца в други ферми, той ще притежава достатъчно познания по земеделие, за да започне работа самостоятелно. А нима един фермер не се нуждае от жена? Или пък съпругата на един фермер трябва да бъде някаква салонна восъчна кукла, а не жена, която да разбира от фермерство? Тишината му даде желания от него отговор, но той въпреки това реши да замине.

Една сутрин, докато закусваха във фермата „Талботейз“, една от доячките спомена, че този ден въобще не била виждала мистър Клер.

— Нищо чудно — каза фермерът Крик. — Мистър Клер си отиде у дома в Еминстър да прекара няколко дни с роднините си.

За четири влюбени девойки край масата утринното слънце внезапно угасна, а песента на птичките заглъхна. Но никоя не издаде смущението си с думи или жест.

— Вече наближава време да ни напусне — флегматично каза чифликчията с несъзнателна жестокост, — та предполагам, че започва да подрежда работите си другаде.

— Колко още ще стои тука? — запита Из Хюет, единствената от унилата групичка, която се реши да проговори.

Останалите зачакаха отговора на фермера, сякаш от него зависеше животът им: Рети, с разтворени устни и с поглед, втренчен в покривката, Мариан, чиито румени бузи пламнаха още повече, и Тес, която се мъчеше да прикрие вълнението си, като гледаше през прозореца към ливадите.

— Не мога да ви кажа точно, без да погледна в бележника си — отвърна Крик със същото непоносимо спокойствие. — Но и тая дата може да се промени. Сигурен съм, че ще поостане, докато кравите се отелят, за да придобие опит. Мисля, че все ще се задържи до края на годината.

Още около четири месеца мъчително опиянение в негово присъствие — четири месеца „щастие с венец от мъка“! И след това — непрогледен мрак!

В същото време на около десетина мили от фермата Ейнджъл Клер яздеше по тясна пътечка към бащината си енория в Еминстър. Кошничката в ръката му пречеше, но в нея той носеше малко кървавица и бутилка медовина, която мисис Крик изпращаше заедно със своите почитания на родителите му. Бялата пътечка се разстилаше пред него и той бе втренчил очи в нея, но очите му виждаха не пътечката, а бъдещето. Той обичаше Тес, трябваше ли да се ожени за нея? Смееше ли да се ожени за нея? Какво ще кажат майка му и братята му? Какво ще казва самият той след година-две? Ще зависи от това дали в преходната страст се криеше зародишът на здраво приятелство, или пък това бе чувствено увлечение само по външния вид на Тес — увлечение, което не трае вечно.

Най-сетне пред погледа му се откри ограденото от хълмове родно градче, черковната камбанария от червен камък от времето на Тюдорите, групичката дървета до бащиния дом — и той пришпори коня към добре познатата порта. Преди да влезе в къщи, хвърли поглед по посока на черквата. Пред вратата на ризницата стояха няколко момичета на възраст от 12 до 16 години. Очевидно те чакаха някого и тази, която чакаха, се зададе почти веднага — девойка, малко по-възрастна от ученичките, с широкопола шапка, твърдо колосана рокля от батиста и с няколко книги в ръка.

Клер я познаваше добре. Той не беше сигурен дали го е забелязала. Надяваше се, че не е, за да не става нужда да говори с нея — толкова невинна беше тя. Обзет от силно нежелание да я поздрави, той реши, че не го е видяла. Девойката беше мис Мърси Чант, единствената дъщеря на съседа и приятеля на баща му. Родителите му скрито се надяваха, че един ден той ще се ожени за нея. Тя владееше отлично антиномизма 13 13 Учение на евангелистката църква, което отхвърля задължителността на догмите на Вехтия завет. — Б.пр. , познаваше добре библията и очевидно сега отиваше на занимание с ученичките. Клер неволно си спомни за страстните езичнички от долината Вар, за розовите им лица, загорели от слънцето и изцапани с кравешки тор — и за най-пламенната от тях.