Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Те се въртяха и мятаха в малките си легла, а долу сиренето монотонно капеше.

— Тес, спиш ли? — прошепна някой след около половин час.

Беше гласът на Из Хюет.

— Не! — отвърна Тес и сякаш Рети и Мариан чакаха само това, та отхвърлиха завивките и въздъхнаха:

— И ние не спим!

— Интересно каква ли е тя — тая лейди, дето — казват — са му я намерили техните.

— Не зная — каза Из.

— Намерили му някаква лейди ли? — въздъхна Тес, потръпвайки. — За пръв път го чувам!

— О, да, така говорят. Някаква си млада лейди от неговото съсловие, избрана от семейството му; дъщеря на някакъв си доктор по богословие близо до енорията на баща му, в Еминстър. Казват, че много, много не се интересувал от нея, но сигурно ще я вземе за жена!

По този въпрос те бяха чули твърде малко, но в нощния полумрак то им бе достатъчно, за да си изградят болезнени представи. Те мислено видяха как той най-сетне дава съгласието си и се приготвя за сватбата. Представиха си колко щастлива е булката, какви са сватбената рокля и булото й, колко радостен ще бъде животът й с него, когато те и тяхната любов бъдат забравени. Така разговаряха и се терзаха, докато сънят накрая надви сълзите им.

След това разкритие Тес престана да храни каквито и да са нелепи надежди относно намеренията на Клер. Това е било само едно преходно лятно увлечение по красивото й лице, по любовта въобще — и толкова. Но трънливият венец на този печален извод беше, че тя, която той наистина предпочиташе пред другите, тя, която беше толкова по-страстна по природа, по-умна и по-красива от тях, в очите на обществото бе по-малко достойна за него, отколкото по-простичките й приятелки, които той пренебрегваше.

Сред топлите изпарения в тучната долина Фрум в това време на годината, когато човек може едва ли не да чуе как текат соковете и как се оплодява природата, дори и най-платоничната любов не можеше да не се разгори в страст. Въздействието на околната среда намираше отклик в сърцата, готови за любов.

Юли прелетя над тях и с термидорското време 12 12 От термидор — единадесетият месец (от 19 юли до 18 август) на френския революционен календар, установен от Конвента в 1793 г. — Б.пр. , което го последва, природата сякаш проявяваше усилие да попадне в тон със състоянието на сърцата в кравефермата „Талботейз“. Околният въздух, така свеж през пролетта и ранното лято, сега беше неподвижен и потискащ. Тежките му аромати действуваха угнетително, а по пладне пейзажът сякаш падаше в несвяст. По горните склонове на пасищата се появиха тъмни изгорели петна, но тук, където ромоляха потоците, тревата все още беше яркозелена. Не само жегата потискаше Клер; отвътре го изгаряше растяща страст към нежната и мълчалива Тес.

Дъждовете отминаха и хълмовете изсъхнаха. Когато фермерът бързаше за в къщи от пазара, колелата на двуколката му раздвижваха прашната покривка на пътя и след тях се проточваха бели лентички прах, сякаш бяха запалили тясна ивица барут. Тормозени до полудяване от щръклиците, кравите диво прескачаха вратичката на двора. От понеделник до събота чифликчията Крик ходеше със запретнати ръкави. За да проветряват, трябваше да отварят не само прозорците, но и вратите. В градината дроздовете лазеха под храстите с френско грозде по-скоро като четириноги, отколкото като крилати същества. В кухнята мързеливите мухи бяха нахални и безцеремонни и лазеха по най-необичайни места — по пода, в чекмеджетата и по ръцете на доячките. Разговорите все се въртяха около слънчевите удари, а биенето на маслото и особено запазването му хвърляха всички в отчаяние.

Сега, за хлад и удобство, те дояха кравите само на полето, без да ги докарват в двора. През деня кравите раболепно следваха сянката и на най-малкото дръвче в движението й около стеблото му, а когато идваха доячите, мухите не им позволяваха да мируват.

В един такъв следобед четири-пет неиздоени крави случайно бяха застанали малко настрана от общото стадо, зад едно ъгълче на плета. Между тях бяха Тлъстуша и Старата красавица, които предпочитаха ръцете на Тес пред ръцете на всички останали доячки. Когато тя се изправи от столчето си, свършвайки с поредната крава, Ейнджъл Клер, който от известно време я наблюдаваше, я помоли след това да се заеме със споменатите животни. Тя мълчаливо кимна, взе столчето си и опряла ведрото о коляно, отиде при тях. Скоро млякото на Старата красавица засвистя във ведрото иззад плета и на Ейнджъл Клер му се прииска да отиде зад ъгъла и да издои една от неподатливите крави, която също се бе отделила от стадото — защото сега той не доеше по-зле от самия стопанин.