Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Четирите девойки с розови бузи и блестящи очи, кацнали на насипа като гълъби на покрив, бяха така прекрасни в леките си летни рокли, че преди да се приближи, той за малко спря да ги погледа. Ефирните им рокли бяха помели от тревата безброй мушици и пеперудки, които не можеха да се откачат и сега стояха залепнали по прозрачната материя като в кафез. Накрая той погледна и Тес, която стоеше най-отзад, а тя едва сдържаше смеха си, който напираше в нея поради безизходното им положение, и неволно срещна погледа му с искрящи очи.

Той застана под тях във водата, която не надвишаваше високите му ботуши, и взе да разглежда пленените мушички и пеперудки.

— Какво, на черква ли се опитвате да идете? — обърна се той едновременно към Мариан, която стоеше отпред, и към другите две, сякаш въпросът му не се отнасяше до Тес.

— Да, сър… и вече става късно, а аз толкова се червя, когато…

— Ще ви пренеса през локвата — и четирите!

Всичките се изчервиха, сякаш в гърдите им затупа едно и също сърце.

— Май няма да можете, сър — каза Мариан.

— Друг начин няма. Стойте мирно. Глупости — вие не сте чак толкова тежки. Даже ще ви занеса и четирите заедно! Хайде, Мариан, пригответе се и сложете ръце на раменете ми, така! А сега дръжте се! Прекрасно!

Мариан се отпусна върху ръцете и рамото му, както той й нареди, и Ейнджъл отмина с нея. Стройната му фигура, гледана отзад, приличаше на дръжка на огромния букет, който тя олицетворяваше. Те изчезнаха зад завоя на пътя и само плясъкът на стъпките му и панделката на Марианината шапчица сочеха докъде са стигнали. След няколко минути той се появи отново. Идеше ред на Из Хюет.

— Иде! — промълви тя и те почувствуваха, че устните й са пресъхнали от вълнение. — И аз трябва да обвия с ръце шията му и да го погледна в очите както Мариан.

— Нищо няма да ти стане — бързо каза Тес.

— Има моменти за всичко — продължи Из, без да обръща внимание на думите на Тес. — Моменти, когато можеш да го прегърнеш, и моменти, когато не трябва да го прегръщаш. Сега ми се е паднало да направя първото.

— Пфу! Това от светото писание ли е, Из?

— Да! — каза Из. — В черква винаги се вслушвам в хубавите стихове.

Ейнджъл Клер, за когото три четвърти от тази работа беше обикновена учтивост, се приближи до Из. Тя спокойно и замечтано се отпусна в ръцете му и Ейнджъл се отдалечи с равномерна крачка. Когато го чуха да се връща за трети път, сърцето на Рети биеше така силно, че тя просто се тресеше. Той отиде до червенокосото момиче и докато го поемаше, погледът му срещна очите на Тес. Едва ли устните му биха могли да говорят по-ясно от този поглед: „Скоро ще бъдем двамата с теб.“ Тя отгатна мисълта му и изразът на лицето й я издаде. Бяха се разбрали.

Бедната малка Рети! Макар и най-лека от всички, тя се оказа най-неспокойният товар за Клер. Мариан приличаше на чувал брашно — под тежестта на пълното й отпуснато тяло той едва не падна. Из бе преминала спокойно и разумно. Рети бе кълбо от нерви.

Все пак той успя да премине с развълнуваната девойка, остави я и се върна. Тес виждаше над плета другите три да стоят на издигнатото място, където ги беше свалил. Сега беше нейният ред. Тя смутено откри, че вълнението от близостта на дъха и очите на мистър Клер, заради което беше презирала приятелките си, се проявяваше у нея още по-силно. И сякаш от страх да не издаде тайната си, в последния момент тя се опита да изхитри.

— Може би ще успея да се промъкна по насипа — каза тя. — Аз се катеря по-добре от тях. Вие сигурно сте много изморен, мистър Клер.

— Не, никак, Тес! — бързо каза той. И преди да се опомни, тя се намери в ръцете му, с глава, облегната на рамото му.

— Три Лии 11 11 Според библейското предание, за да се ожени за Рахил. Яков трябвало да слугува седем години у чичо й Даван и преди това да се ожени за по-голямата й сестра Лиа. — Б.пр. заради една Рахил — промълви той.

— Те са по-добри от мен — великодушно каза тя, придържайки се към решението си.

— Възможно е, но не за мен — каза Ейнджъл.

Той почувствува как тя се облива в жар при тези думи и мълчаливо направи няколко крачки.

— Тежа ли много? — смирено запита тя.

— О, не! Не си вдигала Мариан да видиш! Ти си като вълна, стоплена от слънцето. А този муселинен прах около тебе — това е пяната.

— Много красиво е — ако наистина е така.

— Знаеш ли, че извърших три четвърти от тази работа само заради последната четвърт?

— Не.

— Днес не очаквах такова събитие.