Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Какво значи това — че нищо не искате да научите ли?

— Много ми се ще да науча защо… защо слънцето грее еднакво за добрите и за лошите хора — отвърна тя, като гласът й леко потрепери. — Но това книгите няма да ми кажат.

— Откъде тази горчивина у вас, Тес?

Естествено той й говореше, ръководен единствено от приетото чувство за дълг, защото и той в миналото си бе задавал подобни въпроси. Сега, гледайки невинните й устни, той си помисли, че това селско чедо навярно е запомнило отнякъде тези думи и ги повтаря, без да ги разбира. Тя продължи да бели „лордовете“ и „лейдите“, а Клер, поглеждайки още веднаж извитите клепки, които се спускаха над меките страни заедно с наведения поглед, бавно се отдалечи. Когато той си отиде, тя продължи замислено да бели последната пъпка. След това, събуждайки се от мечтанията си, нетърпеливо я захвърли на земята заедно с всичките останали цветни благородници, възмущавайки се от себе си и от глупостите си. Но дълбоко в сърцето си чувствуваше някаква топлина.

Колко ли глупава я смята! Обзета от желание да го накара да промени мнението си за нея, тя се замисли за нещо, което напоследък се опитваше с всички сили да забрави поради неприятностите, които й бе причинило — за родството на семейството й с благородните д’Ърбървиловци. Колкото и безполезно да бе това родство, каквито и злини да й бе сторило — може би мистър Клер като джентълмен и като запознат с историята човек би я зачитал достатъчно, за да й прости детинската история с тези „лордове“ и „лейди“, ако знаеше, че онези хора от бърбекски мрамор и алабастър в църквата в Кингсбиър са й всъщност преки прадеди, ако знаеше, че тя не беше лъжлива д’Ърбървил, изтъкана от пари и амбиция като онези в Трантридж, а истинска д’Ърбървил с благородна плът и кръв.

Но преди да се реши да му съобщи това, Тес предпазливо и по заобиколен начин сондира чифликчията за евентуалното въздействие на това разкритие върху мистър Клер. Тя го запита дали мистър Клер зачита старите семейства в графството, ако те са изгубили цялото си състояние и земите си.

— Мистър Клер — натъртено каза фермерът — е истински бунтар, какъвто не си виждала — хич не прилича на семейството си. И ако има нещо, което да мрази повече от всичко друго, то е това, което наричат „стари семейства“. Той казва, че е логично старите семейства да са си изхабили силите на времето и сега у тях да не е останало нищо. Вземи Билетовци и Дренкенхардовци, и Грейовци, и Сенткуинтиновци, и Хардиевци, и Голдовци, които едно време притежаваха десетки мили земя тук в тази долина, сега всичките заедно не струват и пет пари. Ами дори нашата малка Рети Придъл — нали я знаеш, — тя е от рода на Придъловци, старото семейство, дето е притежавало огромни владения до Кингз-Хинток, и тая земя е била тяхна, когато още нищо не се е било чувало за сегашния й собственик, Уесекския граф, нито за рода му. Та когато мистър Клер разбра това, дълго време той говореше с бедното момиче с презрение. „Ах — казваше й той, — от тебе никога няма да стане добра доячка! Цялото умение на рода ви се е изхабило още преди векове, по време на кръстоносните походи, и сега трябва да лежиш като угар поне хиляда години, за да набереш сили за нови дела!“ А пък оня ден тука иде някакво момче — търси работа и казва, че името му било Мат, но като се позаинтересувахме за презимето му, отвърна, че не знае въобще някога да е имало презиме, и когато го попитахме: „Защо?“, то ни каза, че сигурно защото семейството му скоро се е установило тъдява. „А! Точно такова момче ми трябва! — каза мистър Клер и скочи да му стисне ръка. — На теб възлагам големи надежди“ — и му даде половин крона. Така е то — мистър Клер не може да търпи старите семейства!

След като чу това окарикатурване на възгледите на Клер, бедната Тес се зарадва, че в момент на слабост не му е казала нито дума за семейството си — макар че то беше така необичайно старо, че е имало време не само да западне, но и да набере нови сили. Освен това ето че още едно от момичетата можеше да й съперничи в това отношение. Затова тя продължи да мълчи за гробницата на д’Ърбървиловци и за рицаря на Завоевателя, чието име носеше. От това, което бе научила за характера на Клер, тя смяташе, че той се интересува от нея главно заради нейния така свеж и нетрадиционен произход.

Лятото узря. От малките зародиши и неорганични частички се появи ново поколение цветя, листа, славейчета, дроздове и сипки и всякакви други мимолетни създания, които заеха мястото на своите миналогодишни предшественици. Слънчевите лъчи изтеглиха пъпките и ги проточиха в дълги стебла, безшумно издигаха сока нагоре по дърветата, разтваряха чашките и вдишваха аромата, разливащ се на невидими поточета и струи.