Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Той се изненада, че тази млада жена (макар и обикновена доячка, Тес все пак притежаваше някаква особеност, на която приятелките й можеха да завиждат) може да си представя такива печални видения. Със своя простоват език — подпомагана навярно от шестокласното си образование — тя изразяваше чувства, които бяха така модерни за времето — болката на модернизма. Но това откритие не му се стори толкова странно, когато си помисли, че така наречените напредничави идеи до голяма степен са само страст да се намират дефиниции и нови окончания на „логия“ и „изъм“ за чувства, които смътно са вълнували мъжете и жените в продължение на много векове.

И все пак странно бе тя да изпитва тези чувства още толкова млада; не, това бе не само странно, но правеше и впечатление, беше интересно и трогателно. Той не знаеше каква е причината и затова не му идваше наум, че значение има не толкова продължителността, колкото силата на преживяването. Временното плътско падение бе довело Тес до духовна зрелост.

От своя страна Тес не можеше да разбере защо един мъж от свещеническо семейство, с добро образование и главното — здрав и хубав, трябва да смята живота за тегло. Самата тя, бедната скитница, имаше сериозни основания за такива чувства. Но как би могъл този прекрасен и поетичен човек въобще да слезе в Долината на унижението, да разсъждава, както човекът от Узката земя 10 10 Йов. — Б.пр. — както и самата тя бе разсъждавала преди две-три години: „Душата ми избра задушаването и смъртта пред живота. Мразя живота, не ще живея вечно.“

Вярно е, че той сега не се намираше сред равни, но тя знаеше каква е причината. Като Петър Велики в корабостроителницата той изучаваше това, което искаше да знае. Той доеше крави не защото животът го принуждаваше, а защото се учеше да стане богат и заможен собственик на земя — фермер, земеделец и скотовъдец. Той ще се превърне в американски или австралийски Аврам и като монарх ще господствува над своите шарени стада от птици и животни, над своите слуги и прислужнички. Понякога обаче тя не можеше да си обясни защо един такъв начетен, музикален и интелигентен младеж съзнателно е избрал фермерската професия, вместо да стане свещеник като баща си и братята си.

И тъй като и двамата не знаеха тайните си, те бяха взаимно изненадани от това, което откриваха един у друг, и се надяваха по-добре да опознаят характерите си и чувствата си, без да се опитват да надзъртат в миналото.

Всеки ден, всеки час той откриваше нова черта в нейния характер, а тя в неговия. Тес се опитваше да живее затворено, но тя сама не подозираше силата на своята жизненост.

Отначало й се струваше, че у Ейнджъл Клер вижда по-скоро интелекта, отколкото мъжа. Като такъв, тя го сравняваше със себе си и всеки път, когато виждаше колко обширни са познанията му и каква разлика има между нейния скромен духовен уровен и неговата неизмерима, олимпийска висота, тя изпадаше в униние и се обезсърчаваше.

Един ден, когато случайно й бе споменал нещо за пасторалния живот в древна Гърция, той забеляза унинието й. Когато я заговори, тя събираше от насипа пъпки, наречени „лордове“ и „лейди“.

— Защо така изведнаж посърнахте? — запита я той.

— О, нищо! Само помислих нещо за себе си — каза тя, като се усмихна тъжно и нервно започна да бели листенцата на една „лейди“. — Просто си помислих какво би могло да стане от мене! Струва ми се, че съм си пропиляла живота, защото никога не ми се е удал случай да направя нещо. Като гледам вие колко знаете, колко сте чели, видели и премислили, имам чувството, че съм нищожество. Аз съм като бедната Савска царица от библията. У мен вече няма жажда за живот.

— Боже мой, защо се тревожите за това! Знаете ли — подхвана той с ентусиазъм, — на мен, мила Тес, ще ми достави голямо удоволствие да ви помогна да понаучите нещо от историята или пък нещо друго, което ви интересува…

— Пак е „лейди“ — прекъсна го тя, показвайки му пъпката, която беше обелила.

— Какво?

— Исках да кажа, че когато започнеш да ги белиш, виждаш, че винаги има повече „лейди“ от „лордове“.

— Оставете тези „лейди“ и „лордове“ на мира! Не бихте ли искали да се занимавате с нещо, с история например?

— Понякога ми се струва, че не искам да науча нищо повече от това, което вече зная.

— А защо?

— Защото каква полза има да уча — само за да разбера, че и преди е имало много хора като мене, да открия в някоя стара книга човек точно като мене и да зная, че и на мен ще ми се случи същото. Само дето ще ми стане по-мъчно. По-добре е да не си спомняш, че и характерът ти, и миналото ти са като тези на хиляди и хиляди други хора и че бъдещият ти живот също ще е като живота на хиляди и хиляди други.