Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

В този час, както вече казахме, тя му правеше най-силно впечатление. Тя вече не беше обикновена доячка, а мечтаното въплъщение на женствеността — целият женски пол бе кондензиран в една характерна форма. Той закачливо я наричаше Артемида, Деметра, както и с други причудливи имена, а това не й харесваше, защото тя не разбираше символиката им.

— Наричайте ме Тес — казваше му тя с подозрение и той я наричаше Тес.

След това ставаше по-светло и чертите й се превръщаха в обикновени женски черти. От чертите на богиня, която може да дари блаженство, те се превръщаха в чертите на същество, което жадува за блаженство.

В този неземен час те можеха да се приближат до водните птици. Шумейки силно с криле, сякаш че отваряха врати и прозорци, чаплите излитаха из клоните на съседния гъсталак или ако пък вече бяха нагазили във водата, не помръдваха от място, когато край тях минаваше двойката. Те само я наблюдаваха, като бавно и безстрастно въртяха глава, прилични на марионетки, движени от часовников механизъм.

Тес и Ейнджъл виждаха как прозрачната лятна мъгла на пухкави пластове, на пръв поглед не по-дебели от наметало, се разстила на малки възглавнички из ливадите. По сивата влажна трева, където кравите бяха лежали през нощта, сред обширно море от роса личаха отпечатъците им — тъмнозелени островчета от суха трева, големи колкото телата им. От всяко островче се проточваше зигзагообразна следа, оставена от кравата, когато бе отишла да се храни — и те я намираха на края на тази следа. Когато ги познаеше, животното изсумтяваше и дъхът, излизащ от ноздрите му, образуваше по-гъсто облаче мъгла сред мъглата на утрото. Двамата откарваха кравите обратно в двора или пък според случая сядаха да ги доят на самото място.

Случваше се и лятната мъгла да бъде по-гъста, тогава тя заливаше ливадите като бяло море, сред което като опасни скали се издигаха пръснатите дървета. Птиците се стрелваха през мъглата, за да изплуват на слънце, и трептяха във въздуха с разперени криле, за да се стоплят, или пък кацаха върху мокрите плетове, които пресичаха равнината и които сега блестяха като преплетени стъклени пръчки. Дребни диамантчета влага от мъглата висяха и по клепките на Тес, а капчиците по косата й приличаха на бисери. Когато денят се разгореше, топъл и обикновен, те пресъхваха и Тес загубваше странната си феерична красота. Зъбите й, устните й и очите й блясваха на слънчевите лъчи и тя отново се превръщаше само в ослепително красивата доячка, която трябваше да си съперничи с всички други жени по света.

Приблизително по това време те чуваха гласа на Крик, който се караше на приходящите доячи, че са закъснели, и високо хокаше старата Дебора Файандър, загдето не си измила ръцете.

— За бога, Деб, бутни си ръцете под помпата! Ей богу, ако лондончани знаеха каква си немарлива, щяха да гълтат още по-малко мляко и масло, отколкото сега — а това не е шега работа!

Доенето продължаваше, докато Тес и Клер, както и другите, чуеха мисис Крик да издърпва тежката маса от стената в кухнята. Това бе неизменният сигнал за закуска и за всяко ядене. Същото ужасно скрибуцане се разнасяше, когато след ядене тикаха масата отново до стената.

Точно след закуска в мандрата настана суматоха. Центрофугата се въртеше както обикновено, но не пускаше масло. Винаги в такива случаи работата в чифлика се парализираше. „Шлюп, шляп“ — пляскаше млякото в големия цилиндър, но звукът, които всички очакваха, не идваше.

Фермерът Крик и жена му, доячките Тес, Мариан, Рети Придъл и Из Хюет, семейните от околните къщи, а също така мистър Клер, Джонатан Кейл, старата Дебора и всички други стояха, гледайки безпомощно към центрофугата. А за да покаже, че разбира положението, момчето, което караше отвън коня, отвори широки като луна очи. Дори и самият унил кон сякаш с въпросително отчаяние поглеждаше през прозореца при всяка обиколка.

— Години вече как не съм ходил в Егдън при сина на знахаря Трендъл — години! — с горчивина каза фермерът. — А и него далеч не го бива като баща му. Сто пъти съм казвал и пак ще кажа, че не му вярвам! Не му вярвам, макар че на някои всичко предсказвал. Но ако още е жив, ще трябва да ида, ей богу, ще трябва да ида, ако тая работа кара така!

Дори мистър Клер изпита съчувствие към отчаянието на фермера.

— Когато бях малък — намеси се Джонатан Кейл, — знахарят Фол, дето живееше от другата страна на Кастърбридж и му викаха Уайдо, беше майстор. Но сега сигурно се е разпаднал като гнило дърво.