Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Разбира се, никак не се съмнявам! — каза човекът иззад кафявата крава.

Вниманието на Тес бе привлечено от събеседника на стопанина, когото тя виждаше само като бледо петно — толкова упорито бе притиснал глава о бедрото на кравата. Не разбираше защо към него всички, дори и самият стопанин, се обръщат със „сър“. Но и да искаше, не можеше да намери обяснение. Той се застоя под кравата достатъчно дълго, за да издои за това време три крави, като само от време на време издаваше по някое непонятно възклицание — като че ли работата не му спореше.

— По-спокойно, сър, по-спокойно! — каза стопанинът. — Тука трябва майсторлък, а не сила.

— Така ще да е — каза той, като най-сетне се изправи и протегна ръце. — Все пак май че свърших с нея, макар че ме заболяха пръстите.

Едва сега Тес успя да го разгледа от глава до пети. Както всички доячи той носеше обичайната бяла престилка и кожени гамаши, а ботушите му бяха изцапани с тор. Но това беше само работният му костюм. Човекът в него беше образован, сдържан, сериозен, умен и различен от околните.

Тя временно не обърна внимание на всички тези подробности, защото внезапно се сети, че го е виждала и по-рано. Оттогава Тес бе преживяла толкова премеждия, че тя не можа изведнаж да си спомни къде го е виждала, после се сети, че това е странникът, който взе участие в празника на клуба в Марлот — непознатият, който дойде неизвестно отгде, пренебрегна я, като танцува с другите, и след това си отиде с приятелите си.

Тази случка предшествуваше всичките й неприятности и сега предизвика у нея поток от спомени. За момент тя се разтревожи да не би и той да се сети коя е и по някакъв начин да узнае за историята й. Но тревогата й премина, когато не откри у него никакъв признак, че я е познал. Постепенно тя забеляза, че от времето на първата им и единствена среща изразителното му лице е станало по-замислено и че той си е пуснал добре оформени мустачки и брада, която започваше с блед светлорус мъх по бузите и се спускаше по брадичката му в топъл кестеняв цвят. Под ленената си престилка той носеше тъмна кадифена куртка, плюшени панталони с гети и колосана бяла риза. Ако си махнеше дояческата премяна, никой не би могъл да отгатне какъв всъщност е той. Би могъл да бъде и ексцентричен земевладелец, и фермер-джентълмен. По времето, което употреби да издои една-единствена крава, тя веднага разбра, че е новак в занаята.

Междувременно много от доячките споделяха помежду си: „Колко е миличка новата!“ Казваха го с истинска щедрост и въодушевление, макар че скрито се надяваха останалите да възразят. Впрочем, откровено казано, такова възражение не би ни изненадало, тъй като „миличка“ не изразяваше точно това, което правеше впечатление у Тес. Когато привършиха с доенето, те се упътиха в безпорядък към помещенията. Там домакинствуваше жената на стопанина, мисис Крик, която си даваше прекалено голяма важност, за да си позволи сама да отиде да дои, и за разлика от доячките с басмените им рокли носеше дебела рокля даже в горещините.

Тес научи, че освен нея само две-три от доячките нощуват в чифлика. Повечето си отивали в къщи. На вечеря тя не видя изискания дояч, който си бе позволил да прекъсва разказа на Крик, но не разпита за него. Тя използува остатъка от вечерта да подреди кътчето си в спалното помещение — широка стая над мандрата, дълга около 30 фута. Тук се намираха и походните легла на другите три доячки, които живееха в чифлика. Те бяха цветущи млади жени, доста по-възрастни от нея, с изключение на едната. Като стана време за лягане, Тес бе съвсем уморена и веднага заспа.

Но на девойката в съседното легло не й се спеше и тя настояваше да разказва на Тес подробности за чифлика. Шепотът й се смесваше със сенките и на Тес в полусън й се струваше, че самият сумрак изговаря думите и след това отново ги поглъща.

— Мистър Ейнджъл Клер — тоя, дето учи млекарство и свири на арфа, почти не говори с нас. Син е на свещеник и все нещо си мисли, та не обръща много-много внимание на нас момичетата. Ученик е на стопанина — изучава всичките отрасли на фермерството. Някъде другаде изучавал как се гледат овце, а сега се занимава с краварство… Да, той е истински джентълмен. Баща му е отец Клер от Еминстър — доста далече оттук.

— О, да, чувала съм за него — се обади една от приятелките й, като отвори очи. — Разправят, че бил много ревностен свещеник.

— Да, най-ревностният в целия Уесекс, поне така казват. Последният от тия, дето са останали верни на Ниската църква, защото тук наоколо всички принадлежат на Високата 6 6 В англиканската църква привържениците на Ниската църква въстават срещу многобройните обреди, докато привържениците на Високата църква се придържат към тях. — Б.пр. . Всичките му синове, с изключение на нашия мистър Клер, се учели за свещеници.