Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Като видя Тес, той отиде при нея.

В часа на доенето повечето от фермерите са в лошо настроение, но по една случайност мистър Крик беше доволен, че идва нов помощник. Сезонът беше напрегнат и затова той я прие радушно, дори я разпита за майка й и за цялото й семейство (макар че направи това от учтивост, тъй като не подозираше за съществуването на мисис Дърбифийлд, преди един приятел да му пише за Тес).

— О, да! Познавам добре вашия край още от малък — каза той с тона на човек, който не търпи възражения, — макар че оттогава не съм ходил нататък. Една деветдесетгодишна баба, която живееше наблизо — впрочем отдавна я погребахме, — ми каза, че някакво си семейство с име, подобно на вашето, се преселило в Блекмур от тукашния край и че това била стара фамилия, почти изчезнала от лицето на земята, макар че новите поколения не знаели нищо по тоя въпрос. Но, боже мой, аз не съм от хората, дето обръщат внимание на бръщолевенето на разни баби…

— Не е толкова важно! — каза Тес.

След това заговориха само по работата.

— А ти, момиченце, умееш ли да ги доиш добре? Не ми се ще точно сега да си загубят млякото…

Тя успокои фермера по този въпрос, но той все пак я изгледа от глава до пети. От дългото стоене в къщи Тес бе добила изнежен вид.

— Сигурна ли си, че ще издържиш? Тук не е лошо за здравеняци, но ние все пак не живеем в парник!

Усърдието, с което тя заяви, че ще издържи, сякаш го убеди.

— Добре де! А сега няма ли да пийнеш чаша чай, или да хапнеш нещо, а? Още не? Твоя работа! Но откровено казано, ако бях на твое място, устата ми щеше съвсем да е пресъхнала от дългия път!

— Ще подоя малко, да ми свикне ръката — каза Тес.

За да се освежи, тя пийна малко мляко — и това предизвика изненада или по-скоро леко възмущение у фермера, комуто очевидно никога не бе хрумвало, че млякото може да се пие.

— Щом можеш да го гълташ, да ти е сладко! — каза той равнодушно, като държеше ведрото, от което тя пиеше. — Години вече не съм слагал капчица в уста. По дяволите! Все едно да си напълниш червата с олово. Можеш да опиташ с нея — каза той, кимвайки по посока на най-близката крава. — Тя не е чак толкова мъчна. Като всички хора и ние си имаме мъчни и лесни крави. Но скоро ти сама ще разбереш това…

Когато Тес замени шапчицата си с качулка и седна на трикракото столче под кравата и когато млякото рукна от юмруците й във ведрото, на нея й се стори, че наистина започва нов живот. Тя почувствува облекчение, пулсът й се успокои и тя се огледа наоколо си.

В този голям чифлик доячите и доячките бяха почти цял батальон. Мъжете се занимаваха с по-упоритите животни, а девойките — с по-кротките. Крик притежаваше около сто дойни крави и когато беше в чифлика, той сам доеше шест-седем от тях. Това бяха най-мъчните крави и тъй като той наемаше надничарите си повече или по-малко случайно, не смееше да им повери тези няколко крави от страх да не би да не ги издояват докрай поради небрежност. Не смееше да ги повери и на доячките. Страхуваше се, че и те няма да се справят с работата, тъй като пръстите им бяха по-слаби, и че полека-лека кравите ще „пресъхнат“. Него не го безпокоеше временната загуба от лошо доене, а фактът, че колкото по-малко мляко искаха от кравите, толкова по-малко щяха те да дават, докато накрая съвсем пресъхнат.

След като Тес седна до кравата, разговорите в двора временно секнаха. Никакъв звук не прекъсваше шуртенето на млякото в многобройните ведра, освен случайните резки подвиквания към това или онова животно да се обърне или да стои мирно. Само ръцете на доячите се движеха ритмично нагоре-надолу, а кравите махаха опашки. Доячите продължиха да работят сред ширната равнина, която се простираше от единия склон на долината до другия — еднообразен пейзаж, така различен от старите и отдавна забравени пейзажи.

— Струва ми се — каза стопанинът, като внезапно стана изпод една крава, с която току-що бе приключил, вдигна трикракото си столче в едната ръка и ведрото в другата и се премести при следващата упорита крава, — струва ми се, че днес кравите не пускат обикновената си дажба мляко. Ей богу, ако Мижла все така се стиска, към средата на лятото няма да има смисъл да клякаш под нея.

— То е, защото ни дойде нова доячка — каза Джонатан Кейл. — И друг път съм забелязвал това.

— Така ще да е. Хич не се сетих за това.

— Разправят, че в такива случаи млякото им отивало в рогата — каза една от доячките.