Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Налице беше и още неизчерпаната енергия на майчиния й род, както и естествената енергия на младостта на Тес, разцъфнала след временното изпитание. Да бъдем откровени: жените обикновено изживяват подобни унижения, възвръщат духа си и отново с любопитство гледат наоколо си. „Докато дишам, надявам се“ — тази увереност не е така чужда на „измамените“, както някои любезни теоретици биха искали да ни убедят.

Затова с такова добро настроение и така жадна за живот слизаше Тес Дърбифийлд по склоновете на Егдън към кравефермата — цел на нейното пътешествие.

Сега окончателно и в подробности се прояви рязката разлика между двете долини-съперници. Тайната на Блекмур се разкриваше най-добре от околните хълмове. За да откриеш тайната на тази долина, трябваше да слезеш в сърцето й. Когато извърши този подвиг, Тес се намери върху зелен килим, който се простираше, докъдето поглед стига, на изток и на запад.

Реката бе откраднала частичка по частичка от околните височини тази равна земя и я бе свлякла в долината. И сега, изтощена, застаряла и примирена, тя лъкатушеше сред плячката си.

Не знаейки накъде да тръгне, Тес стоеше сред широката, оградена от хълмове зелена равнина като муха върху огромна маса за билярд. Както мухата на билярда, така и Тес не направи никакво впечатление на това, което я заобикаляше. Нейното появяване в тихата долина събуди любопитството само на една самотна чапла, която се спусна на земята недалеч от нея, проточи врат и втренчено я загледа.

Изведнаж цялата долина се огласи от проточен зов:

— Уао! Уао! Уао!

Викът, прекъсван от кучешки лай, се разнесе от източния до западния край на долината. Но долината не възвестяваше пристигането на красивата Тес, не! — това беше обичайният й начин да съобщи, че е време за доене, че е станало четири и половина часът, когато кравите трябва да се приберат.

Най-близкото стадо от червеникави и бели крави, което досега равнодушно очакваше зова, се устреми към постройките в далечината. Напращелите от мляко вимета се поклащаха между краката на животните. Тес бавно тръгна след тях и влезе в двора на фермата през отворената врата, през която минаха животните. Отвътре, покрай оградата, бяха разположени дълги навеси със сламени покриви, потънали в яркозелен мъх. Дървените им подпори бяха изгладени от хълбоците на безброй крави и телета в продължение на много години в далечното и напълно забравено минало. Между стълбовете бяха наредени дойните крави; човек с въображение би могъл да си представи задниците им като кръгове, закрепени на две подпори, между които, като махало на часовник, се клатеха опашките. Слънцето се спускаше над тази търпелива редица и хвърляше сенките им върху стената. Всяка вечер то очертаваше сенките на тези невзрачни и грубовати фигури с такава грижа, с каквато би очертало силуета на някоя придворна красавица върху стените на двореца. То ги копираше така усърдно, както преди векове бе копирало върху мраморни фасади олимпийските фигури или фигурите на Александър Велики, Цезар и фараоните.

Само по-буйните крави бяха вързани за яслите. По-мирните дояха насред двора и сега чакаха множество такива по-възпитани животни — прекрасни дойни крави, каквито рядко се срещаха извън тази долина, а дори и в нея. Крави, хранени със сочния фураж, който им предлагаха росните пасища по това време на годината. Кравите с бели петна отразяваха слънцето с ослепителна яркост, а излъсканите медни орнаменти по рогата им блестяха като медали на военен парад. Покритите с издути вени вимета тежко висяха, сякаш бяха чували с пясък, а бозките им стърчаха като краката на циганска кранта. Докато животните чакаха ред, млякото им бавно капеше по земята.

Когато кравите се върнаха от пасището, доячите и доячките наизлязоха от къщите си и от дома на фермера. Въпреки хубавото време девойките носеха налъми, за да запазят обувките си от тора. Всяко момиче седна на трикрако столче, обърна глава надясно и опря буза о бедрото на животното. Всички любопитно гледаха приближаващата Тес. Доячите, чиито шапки с обърнати надолу периферии прилепваха плътно о челата им, гледаха към земята и не я забелязаха.

Един от тях — як мъж на средна възраст, с дълга бяла престилка от по-хубав плат и доста по-чиста от облеклото на другите, с купешко сако — несъмнено бе собственикът на фермата, когото Тес търсеше. Очевидно през седмицата той доеше кравите и правеше масло, а в неделя, облечен в официалния си сукнен костюм, сядаше на собствена скамейка в църквата. Тази двоякост в характера му бе така подчертана, че човек би могъл да напише за нея стихове: