Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Намирам ги ужасни! Смазващи! Убийствени! — каза Тес.

— Това им е предназначението — отговори той с тон на човек, който познава професията си. — Трябва да прочетете най-пламенните ми текстове. Пазя ги за бедняшките квартали и пристанищата. Ще те накарат да трепериш. А този текст е много подходящ за селски райони… Аха, ето там на оня хамбар парче чиста стена, която и без това не служи за нищо. Ще напиша един текст — точно за такива съблазнителни момичета като вас. Почакайте, госпожице!

— Не! — каза Тес и като взе кошницата, продължи пътя си. След известно време тя обърна глава. Върху старата посивяла стена се бяха появили огнени букви, подобни на първите, букви, които изглеждаха странни и необичайни, сякаш бяха отчаяни от тази си задача, която изпълняваха за първи път. Тес пламна, когато ги прочете, и разбра съдържанието на надписа, който мъжът бе написал до половина:

ТИ, НЕ, ЩЕ, ИЗВЪРШВАШ…

Жизнерадостният й приятел видя, че тя го гледа, свали четката и извика:

— Ако ви интересува тълкуванието на тези неща, днес в енорията, гдето отивате, ще държи проповед един сериозен и добър човек — мистър Клер от Еминстър Сега нашите мнения не съвпадат, но той е добър човек и ще ви го обясни не по-лошо от всеки друг свещеник. Той запали у мен тази искра.

Тес не отговори. Обхваната от вълнение, тя продължи пътя си, без да вдига поглед от земята.

— Глупости! Не вярвам господ да е казвал такива неща! — промърмори тя презрително, когато руменината й попремина. Перест облак дим изскочи внезапно от комина на бащината й къща, при вида на която сърцето на Тес се сви. Когато влезе в стаята, на душата й стана още по-тежко. Майка й, току-що слязла от горния етаж и клекнала пред огнището, разпалваше дъбови клони под чайника, за да приготви закуската. Тя се обърна да я поздрави с „добре дошла“. (Децата и баща й бяха още горе. Тъй като бе неделя сутрин, сър Джон считаше, че е оправдано да поспи половин час повече.)

— Какво виждам! Скъпа моя Тес! — възкликна майка й изненадана. Тя скочи и целуна девойката. — Как си? Не те видях, преди да дойдеш съвсем близко. Заради сватбата ли се върна?

— Не, не се върнах за сватба, мамо.

— Тогава на почивка ли?

— Да, на почивка, и то на дълга почивка — каза Тес.

— Какво? Братовчед ти отказа ли да се ожени за тебе?

— Той не ми е братовчед и няма да се ожени за мене.

Майка й я загледа втренчено.

— Хайде, разправяй всичко!

Тогава Тес се приближи до майка си, склони глава на гърдите на Джоана и й разказа всичко.

— И въпреки това ти не го накара да се ожени за тебе? — каза майката. — След такова нещо всяка жена би го направила, освен тебе.

— Може би всяка друга жена, но не и аз.

— Няма що! Чудесно щеше да бъде, ако го беше накарала да се ожени за тебе! — продължи мисис Дърбифийлд, готова да заплаче от яд. — След всичко, което достигна до ушите ни за вас двамата, кой очакваше такъв край! Защо не помисли за доброто на семейството си, вместо да мислиш само за себе си? Знаеш как се мъча и робувам, без да подвия крак, а сърцето на нещастния ти баща е потънало в тлъстини. Надявах се, че ще излезе нещо от цялата тая работа, а то! Като си помисля само каква хубава двойка бяхте с него, когато те взе с колата преди четири месеца! Да знаеш какво ни подари на всички! Мислехме си, че защото сме роднини. Ако не за това, то тогава защото те обича. А ти не го накара да се ожените!

Да накара Алек д’Ърбървил да се ожени! Той да се ожени за нея! Та той не бе споменал и дума за сватба. А ако беше споменал? Тя не знаеше дали би се съгласила да направи това усилие, за да се спаси от срам пред обществото. Но нещастната й майка не знаеше нищо за сегашните й чувства към този човек. Може би при дадените обстоятелства това бе неестествено и необяснимо, но фактът си е факт и — както тя каза — това я караше да се презира. Тя никога не бе обръщала особено внимание на Алек, а сега просто не можеше да го търпи. Тя се бе страхувала от него, бе треперила в негово присъствие и не устоя, когато той ловко се възползува от нейната безпомощност; после, временно заслепена от външния му блясък, известно време покорно изпълняваше прищевките му, но внезапно почувствува към него отвращение и презрение и избяга. Това бе всичко. Тя не го мразеше съвсем, но за нея той не представляваше нищо и едва ли би се съгласила да се омъжи за него, даже и за да спаси доброто си име.

— Трябваше да се пазиш, щом не си имала намерение да го накараш да те направи своя жена!