Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Ей, какво ти пълзи по гърба, Кар Дарч! — внезапно извика един от групата.

Всички погледнаха към Кар. Роклята й бе от светла басма и от тила й до под кръста се спускаше нещо като въже, подобно на плитка, каквато носят китайците.

— Косата й се е разплела — каза друг.

Но не беше косата й, а черна струя, която изтичаше от кошницата и в стоманено студените лъчи на луната блестеше като плъзгава змия.

— Сироп е! — каза една наблюдателна жена.

Беше действително сироп. Бедната стара баба на Кар имаше слабост към сладката течност. От собствените си кошери тя вадеше достатъчно мед, но душата й мечтаеше за сироп и Кар се бе приготвила да я изненада. Мургавата девойка бързо свали кошницата и видя, че бурканът със сиропа се беше счупил.

В това време изцапаният гръб на Кар предизвика бурен смях и накара ядосаната мургава дама да се отърве от украшението, с каквото й попадне под ръка и без помощта на присмехулниците. Тя се спусна към ливадата, просна се по гръб на земята и започна да чисти роклята си, като се въртеше в тревата или се влачеше по лакти.

Смехът отекна още по-силно. Някои се вкопчиха за вратичката и коловете, други се опряха на тоягите си, за да не паднат от смях при вида на Кар. Нашата героиня, която до този момент бе мълчала, не можа да се сдържи и прихна да се смее заедно с останалите.

Това обаче докара нещастие. Щом мургавата Дама чу трезвия и звучен смях на Тес, който се открояваше сред грубите гласове на работниците, отдавна тлеещото чувство за съперничество пламна у нея с необуздана сила. Тя скочи на крака и се изправи пред обекта на своята омраза.

— Как смееш да ми се подиграваш, момиче! — изкрещя тя.

— Не можах да се сдържа, всички се смеят — извини се Тес, като все още се подсмихваше.

— И ти мислиш, че си най-добра от всички, а, защото сега той те предпочита пред другите? Но почакай малко, почакай! Аз мога да се справя с две такива като тебе! Сега ще ти дам да разбереш!

За ужас на Тес мургавата Дама започна да смъква корсажа на роклята си — и тя направи това с удоволствие, тъй като видът му беше жалък — и оголи пълната си шия, рамене и ръце. На лунната светлина те изглеждаха блестящи и красиви като творение на Праксител. Тази селска красавица притежаваше безупречни форми. Тя сви юмруци и се нахвърли върху Тес.

— Не искам да се бия! — каза Тес величествено. — Ако знаех каква си, нямаше да се унижавам да вървя с такива развратници.

Тази доста обща забележка предизвика поток от ругатни по адрес на нещастната Тес, особено от страна на Дама Каро, за която също подозираха, че е имала връзки с д’Ърбървил и която сега се обедини със сестра си против общия враг. Няколко други жени се присъединиха към тях с враждебност, която никоя не би изразила така глупаво, ако не бе прекараната весела вечер. Намирайки, че оскърбяват незаслужено Тес, съпрузите и влюбените се опитаха да я защитят и възстановят мира. Но в резултат на този опит войната пламна още по-силно.

Тес бе възмутена и засрамена. Сега за нея нямаше значение нито късният час, нито това, че трябваше да върви сама. Единственото й желание бе да се отърве от компанията колкото може по-скоро. Тя добре знаеше, че на другия ден по-съзнателните от тях ще съжаляват за проявеното пристрастие. В този момент всички бяха на поляната и Тес се готвеше да избяга, когато иззад оградата откъм пътя почти безшумно се появи конник и Алек д’Ърбървил спря пред тях.

— Защо се карате, дявол го взел? — попита той.

Никой не отговори, но всъщност той не се нуждаеше от обяснения. Чул гласовете им отдалеч, той бе яздил тихо и приближавайки се крадешком, бе научил толкова, колкото му трябваше.

Тес стоеше настрана от другите, близо до вратичката. Алек се наведе над нея.

— Скочи зад мен — прошепна той — и веднага ще се отървем от тези кресливи котки!

Тес за малко щеше да припадне — толкова силно преживяваше кризата. При всички други обстоятелства тя би отказала предложената й помощ, както бе отказвала няколко пъти преди това, и даже чувството за самотност не би я накарало да постъпи по друг начин. Но тъй като поканата дойде в момент, когато негодуванието и страхът от противниците можеха да се обърнат в триумф само с едно помръдване на крака, тя се подчини на импулса си, прескочи вратичката, стъпи върху крака на Алек и се покатери на седлото зад него. Докато пияните скандалджии се усетят, двамата се изгубиха в далечната дрезгавина.

Дама Пика забрави петното на роклята си и заедно с Дама Каро и залитащата младоженка се загледа втренчено натам, където тропотът от конски копита заглъхваше по стихналия път.