Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Опитай пак — окуражи я той.

Сега Тес отново бе станала сериозна — страшно сериозна. Тя повтори опита. Съвсем неочаквано тя свирна — чу се закръглен звук. Успехът й донесе краткотрайна радост, очите й се разшириха и тя неволно се усмихна на Алек.

— Това е то! Сега, като ти показах, можеш да продължиш и сама. Обещах, че няма да се докосвам до тебе и ще удържа думата си, въпреки че никой не е изпитвал такова изкушение, както аз сега. Тес, нали майка ми е особена старица?

— Още не я познавам добре, сър.

— Ще видиш, че е странна. Щом вече те кара да се учиш да свириш на синигерите й… Сега аз съм малко в немилост пред нея, но ти ще спечелиш благоразположението й, ако се отнасяш добре с нейните животинки. Довиждане. Ако срещнеш някои мъчнотии и имаш нужда от помощ, не ходи при управителя, а ела при мене.

Такова беше домакинството, в което Тес Дърбифийлд започна работа. Следващите дни почти не се различаваха от първия. Чувството на близост с Алек д’Ърбървил, което младият човек старателно подхранваше у нея чрез весели разговори, като шеговито я наричаше своя братовчедка, когато бяха сами, премахна предишната й срамежливост, без обаче тя да започне да се срамува от него по други, по-романтични причини. Все пак Тес зависеше много от майка му, а тъй като последната беше сравнително безпомощна, и от самия него. Това я направи по-податлива на неговото влияние, отколкото би я направило едно обикновено приятелство.

След като възстанови изкуството си, тя скоро разбра, че да се свири на синигерите на мисис д’Ърбървил, не е чак толкова трудно, а освен това Тес бе запомнила от своята музикална майка много мелодии, напълно подходящи за тези певци. Ежедневният концерт пред кафезите й доставяше много по-голямо удоволствие, отколкото упражненията в градината. Несмущавана от присъствието на младия човек, тя издуваше устни, доближаваше ги до решетките и свиреше с охота на своите внимателни слушатели.

Мисис д’Ърбървил спеше на широк креват със завеси от дамаска, а синигерите живееха при нея. В определени часове на деня те свободно подхвръкваха из стаята и оставяха след себе си малки бели петна по мебелите и тапицерията. Веднаж, когато Тес се намираше при прозореца до кафезите и както обикновено обучаваше учениците си, й се стори, че чува шумолене зад кревата. Старата жена бе излязла и като се обърна, девойката остана с впечатление, че под ресните на завесите се подават върховете на чифт ботуши. Свиренето й стана така нестройно, че неизвестният слушател — ако въобще имаше такъв — сигурно бе разбрал, че тя подозира неговото присъствие. След тази случка Тес претърсваше зад завесите всяка сутрин, но не намираше никого. Алек д’Ърбървил явно се бе отказал от намерението си да я плаши с подобни засади.

Всяко село си има свои особености, своя конституция и дори собствен морален кодекс. Лекомислието на някои от по-младите жени в Трантридж и околностите му бе съвсем явно и това може би бе характерно и за имението на д’Ърбървилови, което се намираше в съседство. Местността се отличаваше и с друг постоянен порок — всички пиеха много. Главната тема на разговор в околните ферми се свеждаше до това, че е безполезно да се пести. Математици в работни дрехи, подпирайки се на плугове и мотики, извършваха най-тънки изчисления, за да докажат, че помощта, която отпускаха от енорията, обезпечава по-добре старините на човека, отколкото ако пестеше цял живот.

Най-голямото удоволствие на тези философи бе всяка събота вечер след работа да отидат в Чейзбъро, западнало пазарно градче на две-три мили от Трантридж. Те се връщаха в малките часове на следния ден, прекарваха неделята в спане и лекуваха със сън стомашното разстройство, причинено от странните смеси, продавани от монополистите вместо бира в кръчмите, които преди бяха самостоятелни.

Дълго време Тес стоя настрана от тези ежеседмични похождения. Но по настояване на някои омъжени жени, почти на нейните години (тук рано се женеха, тъй като заплатата на полските работници бе еднаква и на 20, и на 40 години), Тес най-после се съгласи да отиде. Първите впечатления от пътуването й доставиха по-голямо удоволствие, отколкото тя очакваше. Буйното веселие на спътниците й се оказа заразително, особено след еднообразната работа в птицефермата през седмицата. Тя започна редовно да ги придружава. Красивото и привлекателно младо момиче, което се превръщаше в жена, привличаше лукавите погледи на безделниците по улиците на Чейзбъро. Затова винаги когато не успяваше да отиде до градчето заедно с другарите си, щом паднеше нощ, тя ги потърсваше, за да се върне у дома под тяхна закрила.