Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Тес беше разговаряла със съпруга си от вратата, без да влезе в трапезарията, и мисис Брукс, чиято стая се намираше в края на коридора, бе открехнала вратата и успя да чуе откъси от разговора — ако това може да се нарече разговор — между двамата нещастници. Тя чу Тес да изкачва стълбата към първия етаж, чу Клер да си тръгва и да затваря външната врата. След това чу да се затваря вратата над главата й и разбра, че Тес се е прибрала в своя апартамент. Тъй като младата жена още не бе напълно облечена, мисис Брукс знаеше, че тя няма пак скоро да излезе.

Затова изкачи на пръсти стълбите и застана пред вратата на апартамента; той се състоеше от гостна, непосредствено зад която се намираше спалня, съединена с гостната чрез портал. На първия етаж беше най-хубавият апартамент на мисис Брукс и семейство д’Ърбървил бе наело целия етаж срещу седмичен наем. Сега задната стая беше тиха, но от гостната долитаха някакви звуци.

Отначало тя успя да различи само една сричка, повтаряла непрекъснато с тих, протяжен глас, сякаш стенеше душа, вързана за колелото на Иксион 24 24 Тесалийски герой, когото Зевс осъдил да бъде завързан за едно горящо колело, което вечно се търкаляло. Б. пр. :

— О, о, о!

Мълчание, тежка въздишка, после пак:

— О, о, о!

Хазяйката погледна през ключалката.

Виждаше се само малка част от стаята — ъгълът на масата, на която вече бе сложена закуската, и един стол до нея. Тес бе коленичила пред стола и свела глава над седалката, тя бе стиснала главата си в ръце, полите на пеньоара й и на бродираната й нощница лежаха на пода зад нея, а под тях, на килима, се подаваха босите й крака, от които се бяха свлекли пантофките. От устните й се носеше шепот, който изразяваше неописуемо отчаяние.

След това от съседната спалня се чу мъжки глас:

— Какво става?

Тя не отговори, а продължи своя тъжен монолог, който по-скоро приличаше на оплакване. Мисис Брукс успя да долови само част от него.

— И после моят мил, моят скъп съпруг се върна при мен… но аз не знаех за това!… А ти с такава жестокост ме принуди… ти не престана да ме преследваш, не! Не престана! Нищетата на сестричетата ми, на братчетата ми и на майка ми — ето с какво успя да ме заставиш… и после казваше, че съпругът ми никога нямало да се върне при мен… никога! Подиграваше ми се, наричаше ме глупачка, задето го чакам! И аз най-сетне ти повярвах и се поддадох… А той се върна! И сега си отиде. Отиде си за втори път и този път го загубих завинаги… вече няма да ме обича никак, никак!… Само ще ме мрази! О, да, отново го загубих… и пак заради тебе!

Тя се сгърчи от ридания, отпуснала глава на стола и обърна лице към вратата, мисис Брукс прочете на него болка, устните на Тес кървяха, защото ги беше хапала, а дългите й клепки бяха спуснати над затворените очи и висяха като мокри парцалчета над бузите й.

— А той умира — продължи Тес, — има вид на смъртник!… Моят грях ще го погуби, ще погуби не мен, а него! О, ти разби живота ми, превърна ме в отрепка, макар че аз толкова те молех за милост, молех те да не го правиш отново… И вече никога, никога моят скъп, моят верен съпруг… О, господи — не мога вече да понасям това, не мога!

Мисис Брукс чу резкия отговор на мъжа, после внезапно шумолене: Тес бе скочила на крака. Хазяйката помисли, че тя ще изтича през вратата, и бързо слезе по стълбите.

Не беше необходимо да прави това, защото вратата на апартамента не се отвори. Но мисис Брукс реши, че е опасно да продължи да наблюдава от площадката, и си влезе в стаята на долния етаж.

Оттук тя не можеше да чува нищо, макар че внимателно се вслушваше, и затова отиде в кухнята да довърши прекъснатата си закуска. След това се върна в предната стая на приземния етаж и захвана да шие, очаквайки наемателите да позвънят да им прибере закуската — тя възнамеряваше да отиде сама, та ако е възможно, да разбере какво се е случило. Над главата си чу как дъсченият под леко изскърцва, като че някой се разхождаше по него, после разбра какви са тези движения: чу шумолене на рокля, която се трие в перилата на стълбите, после отваряне и затваряне на входната врата и видя Тес да преминава през двора към улицата. Тес сега носеше дневния костюм на заможна млада жена, с който бе облечена при пристигането си, единствената разлика бе, че над шапката си с черни пера бе обвила воал.

Мисис Брукс не бе успяла да долови никаква дума на сбогуване между наемателите й. Те може би се бяха скарали или пък мистър д’Ърбървил отново бе заспал — защото той обикновено ставаше доста късно.