Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Разпитвайки тези невежи, които даже едва-едва си спомняха името на своите предшественици, Клер научи, че Джон Дърбифийлд умрял, а вдовицата и децата му напуснали Марлот и заявили, че отиват да живеят в Кингсбиър, но вместо това отишли другаде — еди-къде си. Междувременно Клер намрази къщата, в която остро чувствуваше отсъствието на Тес, и побърза да се отдалечи оттук, без нито веднаж да се обърне.

Пътят му минаваше през поляната, на която за първи път я бе видял по време на танца. Тя му се стори омразна като къщата, дори по-омразна. Прекоси черковния двор, където между новите надгробни плочи видя една малко по-добре изработена от останалите. Надписът на нея гласеше:

В памет на Джон Дърбифийлд, или по-право д’Ърбървил, от някога могъщ и знатен род с това име, пряк потомък на сър Пейгън д’Ърбървил, един от рицарите на Завоевателя. Починал на 10 март 18… г.

Така падат силните…

Някакъв човек, по всяка вероятност клисарят, видя застаналия до гроба Клер и се приближи:

— Ех, сър, тоя човек не искаше да го погребат тук, а да го пренесат в Кингсбиър, гдето почиват прадедите му.

— А защо не изпълниха желанието му?

— О, нямаха пари. Да знаете, сър — не ми се ще да го разправям наляво-надясно, — но дори и тази плоча с внушителния й текст, и тя не е платена.

— Така ли? А кой я постави?

Човекът му каза името на някакъв каменар в селото. Като излезе от черковния двор, Клер се отби в дома на каменаря, увери се, че са му казали истината, и плати сметката. След това пак тръгна да дири преселниците.

Пътят беше прекалено дълъг, за да се измине пеш, но на Клер така силно му се искаше да бъде сам, че отначало не нае никакво превозно средство, нито пък тръгна към някоя гара на околовръстната железопътна линия, откъдето би могъл по-бързо да стигне до мястото. Най-сетне в Шестън се принуди да наеме карета, но пътят беше лош и той стигна до селцето, в което живееше Джоана, едва към седем часа вечерта, след като бе изминал повече от двадесет мили от Марлот.

Селцето беше малко и не му беше никак трудно да открие жилището на мисис Дърбифийлд. Къщата се намираше сред градина зад висок зид, далеч от главната улица, мисис Дърбифийлд бе положила всички усилия да нареди очуканите стари мебели колкото може по-добре. Очевидно по една или друга причина тя не бе желала той да я посещава и Клер имаше чувството, че се натрапва. Тя му отвори сама и вечерната светлина падна върху лицето й.

Клер я виждаше за пръв път, но той бе потънал в грижи и само забеляза, че тя все още е красива жена, облечена прилично, както подобава на почтена вдовица. Принуди се да й каже, че е съпругът на Тес и да й обясни целта на посещението си. Направи това доста неловко.

— Искам веднага да я видя — добави той. — Казахте, че пак ще ми пишете, но не се обадихте повече.

— Въобще не си е идвала в къщи — каза Джоана.

— Знаете ли дали е добре?

— Не зная. Би следвало вие да знаете това, сър — отвърна тя.

— Така е, признавам. А къде живее тя?

Още от самото начало на разговора Джоана показваше смущението си, като търкаше ръка в бузата си.

— Не… не зная точно къде е… — отвърна тя. — Тя беше там… в… но…

— Къде беше?

— Вече не е там.

След този уклончив отговор тя отново млъкна; междувременно по-малките деца вече се бяха промъкнали до вратата; най-малкото дръпна майка си за полата и попита шепнешком:

— Това ли е джентълменът, дето щеше да се ожени за Тес?

— Той се ожени за нея — тихо му отвърна Джоана. — Влизай вътре!

Клер видя, че тя крие нещо и я запита:

— Мислите ли, че Тес ще се радва да ме види? Ако не, разбира се…

— Не ми се струва, че ще се радва…

— Сигурна ли сте?

— Сигурна съм.

Той понечи да си тръгне, после внезапно се сети за нежното писмо на Тес.

— Уверен съм, че иска да отида при нея! — възбудено каза той. — Познавам я по-добре от вас.

— Много е възможно, сър, защото аз никога не съм я познавала истински.

— Моля ви, кажете ми адреса й, мисис Дърбифийлд, проявете милост към един самотен, нещастен човек!

Майката на Тес отново неспокойно потърка бузата си с ръка и най-сетне, като видя, че той страда, тихо отвърна:

— Тя е в Сендбърн.

— Така ли? Но къде точно? Казват, че Сендбърн е станал голям град.

— Зная само, че е в Сендбърн, но къде, не знам. Никога не съм ходила там.

Очевидно бе, че Джоана говори истината, и той не й зададе повече въпроси.

— Имате ли нужда от нещо? — ласкаво запита той.

— Не, сър — отвърна тя. — Сега сме добре.