Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Баща й си беше болнав както преди и пак си седеше в стола. Но в деня на нейното пристигане той беше необичайно весел. Измислил бил ефикасен план за действие и Тес го запита в какво се състои този план.

— Наумил съм си да пиша на всички стари антиквари в тоя край на Англия — каза той — и да ги помоля да пуснат подписка за издръжката ми. Сигурен съм, че това ще им се стори романтично, артистично и въобще правилно. Те харчат толкова много пари за поддържането на разни стари развалини и за откриването на скелети, кости и други такива глупости, че живите останки непременно ще им се видят още по-интересни, стига да научат за мен. Де да се намереше някой да иде да им разкаже какъв човек живее сред тях, а те и хабер си нямат за него! Ако беше жив свещеник Трингам, сигурен съм, че сам щеше да свърши тая работа.

Тес отложи разговора по този грандиозен проект, докато разреши неотложните въпроси — въпреки изпратените от нея пари положението тук едва ли бе по-добро, отколкото преди. Когато горе-долу се справи с неуредиците вътре в къщи, тя се зае с градината. Сега беше сезонът за сеитба и садене. Много градини и парцели на селяните вече бяха разорани и засети, но градината и парцелът на Дърбифийлдовци бяха изоставени. Тя се изненада, когато откри причината — бяха изяли всички картофи, оставени за семе — такава непростима непредвидливост! Успя да се сдобие с малко картофи и след няколко дни баща й, подтикван непрестанно от Тес, се почувствува достатъчно добре, за да се погрижи за градината. Самата тя се зае с нивата, която арендуваха на около двеста ярда от селото.

След престоя в стаята на болната тази работа се харесваше на Тес. Състоянието на майка й се бе подобрило и в къщи нямаха нужда от нея. Усиленият труд не й оставяше време да мисли. Нивата беше на високо, сухо и открито място заедно с петдесетина подобни ниви и когато си отиваха наемните работници, работата тук беше в разгара си. Започваха да копаят обикновено в шест часа и продължаваха дълго след като се стъмни и изгрее луната. По това време на много от нивите изгаряха купища бурени и други боклуци, а сухият вятър разпалваше огньовете.

Един прекрасен ден Тес и Лиза-Лу работиха тук заедно със съседите си, докато последните лъчи на слънцето озариха белите колчета, отделящи нивите. Щом падна здрачът, отблясъкът на огньовете, в които бяха хвърлили троскот и зелеви кочани, започна причудливо да осветява нивите и очертанията им ту се появяваха, ту се губеха сред гъстия дим, раздухван от вятъра. Когато някой от огньовете се разгаряше, вятърът разнасяше ниско по земята гъсти облаци дим. Непроницаемият му блясък пречеше на работниците да се виждат едни други, в такива моменти човек би могъл да разбере какво значи изразът „облачен стълб“ — през деня той беше стена, а през нощта — светлина.

Когато падна нощта, някои от мъжете и жените прекъснаха работа, но повечето останаха да довършат саденето. Тес остана с тях, но изпрати сестричката си в къщи. На нивата тя беше запалила купчина троскот и на светлината на огъня четирите зъбци на вилата й от време на време святкаха и звънтяха при ударите в камъните и сухите буци. Понякога пушекът я обгръщаше изцяло и след като се разсееше, фигурата й ясно се очертаваше на медния отблясък на огъня. Тази вечер тя беше облечена странно и представляваше необичайна гледка: рокля, избеляла от много пране, а върху нея къс черен жакет; Тес едновременно приличаше на гостенин на сватба и на погребение. Жените наоколо носеха бели престилки и в мрака се открояваха само престилките им и бледите им лица, но от време на време отблясъкът от огньовете ги озаряваше от глава до пети.

На запад сухите клонки на трънливия гол плет около нивата се очертаваха на бледата мъглявина на хоризонта. Над главите Юпитер висеше като разцъфнал жълт нарцис — толкова ярък, че сякаш хвърляше сянка. На небосвода тук-таме блещукаха малки, безименни звезди. Далеч някъде лаеше куче, а по сухия път от време на време изтрополяваха колела на каруци.

Вилите упорито продължаваха да звънтят, защото още не беше късно. И макар че въздухът беше свеж и хладен, в него се чувствуваше дъхът на пролетта, който развеселяваше работниците. И на Тес, и на всички други им беше приятно да бъдат тук, в този час, край пращящите огньове, сред фантастичната тайнственост от светлини и сенки. Нощта, която идва като враг в зимния мраз и като любовник в топлите летни вечери, в този мартенски ден носеше успокоение.