Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

През време на пребиваването си тук той умствено бе остарял с десет години. Сега ценеше не толкова красотата, колкото патоса в живота. Отдавна загубил вяра в старите мистични системи, сега започна да се отвръща и от стария морален кодекс и да счита, че и той се нуждае от изменения. Кого можем да наречем нравствен човек? Или още по-уместен е въпросът: какво означава понятието нравствена жена? Качествата и недостатъците в характера се разкриват не само в постъпките, но и в стремежите и влеченията. Истинската история на човека зависи не от това какво е направил, а от това какво е искал да направи.

Щом е така, то какво представляваше Тес?

Сега той я виждаше в нова светлина и започна да съжалява за прибързаната си присъда. Завинаги ли се бе отвърнал от нея, или не? Той вече не можеше да каже, че я отхвърля завинаги, а на практика това значеше, че сега я приема.

Растящата му любов към нея съвпадна с този период от време, когато тя живееше във Флинткоум-Еш, но още не бе посмяла да го безпокои, като му опише положението и чувствата си. Той беше съвсем объркан и тъй като не можеше да разбере защо тя не му пише, не я запита за причината. По такъв начин смиреното й мълчание бе изтълкувано неправилно. Колко красноречиво щеше да бъде това мълчание, ако той го бе разбрал! — тя точно изпълняваше неговите нареждания, които той вече бе забравил. Макар и смела по природа, Тес не настояваше за правата си и приемаше присъдата му за напълно справедлива — приемаше я мълчаливо, с наведена глава.

Когато Ейнджъл пътешествуваше на гърба на едно муле из вътрешността на страната, до него яздеше и друг човек. И спътникът му беше англичанин, дошъл със същата цел, с която бе дошъл и Ейнджъл, само че от друга част на английския остров. И двамата бяха изпаднали в потиснато настроение и разговаряха за в къщи и за семействата си. Откровеността поражда откровеност. Хората, скитащи по далечни страни, често разкриват на първия срещнат такива подробности от живота си, каквито в никакъв случай не биха споделили и с най-близките си приятели, и докато яздеха, Ейнджъл разказа на този човек печалната история на своята женитба.

Непознатият бе пропътувал много повече страни и бе срещал много повече хора от Ейнджъл. За неговия космополитичен начин на мислене тези отклонения от обществено приетите норми — отклонения, които така често се срещат в семейния бит — имаха толкова значение, колкото имат за земното кълбо неправилните очертания на долините и планинските вериги. Той виждаше въпроса в съвсем друга светлина, смяташе, че миналото на Тес не е от значение и че е по-важно какво ще излезе от нея в бъдеще и открито каза на Клер, че е сбъркал, като я е напуснал.

На следващия ден ги застигна гръмотевична буря и дъждът ги измокри до кости. Спътникът на Ейнджъл заболя от треска и в края на седмицата умря. Клер почака няколко часа, погреба го и продължи пътя си.

Повърхностните забележки на този човек с широк мироглед, за когото той не знаеше нищо, освен фамилното му име, сякаш добиха символично значение със смъртта му и повлияха на Клер по-силно от всички разсъждения на философите по въпроса за етиката. Сравнявайки се с него, Клер се засрами от тесногръдието си. Собствената му непоследователност го заля като потоп. Той упорито бе превъзнасял елинското езичество за сметка на християнството. А при елините незаконните връзки не значеха непременно позор за жената, следователно неговото отвращение от липсата на целомъдрие, което бе наследил заедно с вярата си в мистицизма, би трябвало да се променя поне в такива случаи, когато девойката е станала жертва на коварство. Започна да го гризе съвестта. Думите на Из Хюет се бяха запечатали в паметта му и сега той си ги спомни. Попитал бе Из дали го обича, а тя бе отвърнала „да“. А повече ли го обича от Тес? „Не“ — бе отговорила тя. Тес е готова да даде живота си за него, а повече от това и тя не можела да направи.

Представи си Тес в деня на сватбата. Как влюбено го гледаше, как се вслушваше в думите му, сякаш той бе господ! А в онази ужасна вечер при камината, когато тя изля невинната си душа пред него, как жално изглеждаше лицето й, осветено от пламъците на огъня, защото тя не можеше да повярва, че може да загуби неговата любов и защита!

Така от неин обвинител той се превърна в неин защитник. През главата му бяха минавали цинични мисли за нея, но никой не може да бъде циник цял живот и той ги прогони. Те бяха възникнали, защото бе направил грешката да се подчини на общите принципи, пренебрегвайки особеностите на конкретния случай.