Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Виждали ли сте ги скоро? — бързо запита тя.

— Да. Не знаеха къде си. Намерих те тук съвсем случайно.

Когато спряха пред временното й жилище, през прътите на градинския плет студената луна косо освети изнуреното лице на Тес.

— Не говорете за малките ми братя и сестри, не ме смазвайте съвсем! — каза тя. — Ако искате да им помогнете — а господ знае, че имат нужда от помощ, — направете го, без да ми казвате… Не, не! — извика тя. — Нищо няма да приема от вас — нито за тях, нито за себе си.

Той не влезе с нея, защото тя живееше заедно с хазаите си и вътре винаги имаше хора. Щом се изми и вечеря с хазаите, тя потъна в размишления и като издърпа масата, която стоеше до стената, започна страстно писмо под светлината на самотната малка лампа:

Мой мили съпруже, позволи ми да те наричам така… Не мога иначе, дори и да се разгневиш, като си помислиш за такава недостойна жена като мен. Трябва да изплача болката си пред теб — нямам никого другиго. Така ме изкушават, Ейнджъл. Страх ме е да ти кажа кой и въобще не искам да ти пиша за това. Не можеш да си представиш каква нужда имам от теб. Не можеш ли да се върнеш при мен веднага, преди да се е случило нещо ужасно? О, знам, че не можеш, защото си толкова далеч. Струва ми се, че ще умра, ако не се върнеш скоро или не ме повикаш при тебе. Знам, че заслужавам наказанието, което ми наложи, и имаш пълно право да ми се сърдиш, това е справедливо. Но, Ейнджъл, моля те, моля те, не бъди само справедлив, бъди поне малко добър към мен, даже да не го заслужавам, и се върни при мен! Ако се върнеш, бих умряла в прегръдките ти. И ще бъда доволна да умра, ако знам, че си ми простил.

Ейнджъл, живея само за теб. Обичам те прекалено много, за да те упреквам, че замина, и зная, че беше необходимо да намериш ферма. Няма да чуеш от мен нито една лоша или горчива дума. Само се върни при мен. Аз съм неутешима без теб, любов моя, о, така неутешима! За мен е нищо, че трябва да работя, но ако ми напишеш само един ред: „Връщам се скоро“, о, как ще живея и как ще те чакам, Ейнджъл, колко щастлива ще бъда!

Откакто се оженихме, моя религия стана да ти бъда вярна във всяка своя мисъл и поглед и когато някой мъж ми направи комплимент, аз го чувствувам като обида за тебе. Не е ли останала у теб поне мъничко от по-раншната ти любов към мен? Ако поне малко ме обичаш, как можеш да живееш далеч от мен? Аз съм същата жена, Ейнджъл, в която ти се влюби, да, съвсем същата — не онази, която не обичаш, но която никога не си познавал. Какво значеше за мен миналото ми, когато те видях? Нищо, то умря. Аз станах друга жена и ти цялата ме изпълни с нов живот. Как мога да бъда предишната? Как не можеш да разбереш това? Скъпи, ако беше поне малко тщеславен и уверен в себе си, щеше да разбереш, че имаш сили да ме промениш и тогава може би ще се върнеш при мен, твоята нещастна жена.

Колко глупава съм била, когато, заслепена от щастие, се надявах, че вечно ще ме обичаш. Трябваше да зная, че такава любов не е за мен, злощастната! Но мен ме терзае не само миналото, а и настоящето. Помисли си, помисли си как страда сърцето ми, че никога и никъде не те виждам. Ах, ако можеше твоето сърце да те боли една минутка на ден така, както ме боли моето всеки ден, може би щеше да се съжалиш над мен, бедната, самотната.

Хората казват, че още съм хубавичка, Ейнджъл. (Наричат ме красавица, да си кажа правото.) Може би това е вярно. Но за мен красотата ми няма значение. Искам да я имам, защото тя принадлежи на теб и може би е единственото нещо у мен, достойно за теб. Така силно чувствувам това, че когато имах неприятности с мъжете, аз си увивах лицето и ходех така колкото може по-дълго. О, Ейнджъл, пиша ти това не от суета — знаеш, че не съм суетна, — а само за да се върнеш при мен!

Ако ти е невъзможно да се върнеш, разрешаваш ли ми аз да дойда при теб? Казвам ти, измъчена съм, карат ме да правя неща, които не искам да правя. Сигурна съм, че няма да отстъпя и един инч, но се плаша от мисълта за това докъде може да ме доведе случайността, а аз съм така беззащитна след първата си грешка. Повече не мога да говоря за това — чувствувам се така жалка. Но ако не устоя и попадна в някаква ужасна примка, положението ми ще бъде по-лошо от първия път. О, господи, не мога и да помисля за това! Позволи ми да дойда веднага или ти се върни веднага!

Ще съм доволна, дори щастлива да ти бъда слугиня, ако не мога да ти бъда жена. Искам само да съм близо до теб, да те виждам понякога, да мисля, че си мой.

Слънчевата светлина не ме радва, защото теб те няма — не искам да гледам дивите гълъби и скорците в нивята, защото по-рано ги гледахме заедно, а сега съм така скръбна. Мечтая само за едно нещо на небето, на земята или под земята — да те видя, любими мой! Ела при мен… ела при мен и ме спаси от надвисналата опасност!