Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Всички се задъхваха от умора. Подавачът губеше сили и Тес видя, че здравият му врат се е набил с мръсотия и люспи. Тя продължаваше да стои на поста си, зачервена и с потно лице, покрито с пшеничен прах, от който бялата й шапчица бе потъмняла. Тя беше единствената жена върху друсащата се платформа на вършачката. Купата се беше смалила, Из и Мариан се бяха отдалечили от нея и сега не можеха да я отменят както преди. Заедно с машината се тресеше и всяка частица от тялото й. Постепенно Тес изпадна във вцепенение и ръцете й работеха съвсем машинално. Тя едва съзнаваше къде се намира и не чу, когато Из Хюет й извика отдолу, че косата й се е разплела.

И най-силните започнаха да изнемогват. Когато успяваше да вдигне глава, Тес виждаше все същата купа слама, а върху нея, на фона на сивото северно небе, работниците по ризи и дългия червен елеватор, като стълбата на Яков, по който в безкраен поток се подемаше овършаната слама — жълта река, която течеше нагоре и се разливаше на върха на купата.

Тес чувствуваше, че Алек д’Ърбървил е още там и наблюдава отнякъде, макар че не знаеше точно откъде. Сега той имаше оправдателна причина за присъствието си. Когато останат последните снопи от купата, винаги започва лов на плъхове и в това забавление често участвуват хора, които нямат нищо общо с вършитбата — всевъзможни любители на различни развлечения, джентълмени със смешни лули, прости хора с тояги и камъни.

Имаше още един час работа, преди да стигнат до плъховете, които се криеха под купата. Когато вечерната заря угасна зад Джайънтс Хил до Аботс Сърнъл, бледата луна се издигна на небосвода от обратната посока, откъм Мидълтънското абатство и Шотсфорд. През последните няколко часа Мариан се безпокоеше за Тес, до която не можеше да се доближи да поговорят. Другите жени се подкрепяха с бира, но Тес не бе пила нищо, защото още в детинството си бе разбрала какво значи пиянство. Но тя се държеше. Ако не се справеше с работата, щяха да я изгонят от фермата. Преди един-два месеца тя би се отнесла равнодушно към такава възможност, даже би се зарадвала, но от деня, в който д’Ърбървил започна да се увърта около нея, подобна мисъл я изпълваше с ужас.

Работниците с вилите и подавачите бяха смъкнали купата толкова ниско, че можеха да разговарят с хората на земята, без да викат. За изненада на Тес фермерът Гроби се качи на площадката при нея и й каза, че ако желае, може да отиде при приятеля си — нямал нищо против и щял да изпрати друг на нейно място. Тя знаеше, че „приятелят“ е д’Ърбървил и че фермерът се показва толкова снизходителен, защото изпълнява молбата на този приятел — или враг. Без да прекъсва работа, тя поклати глава.

Най-после дойде ред на плъховете и ловът започна. Животинките бяха пълзели надолу заедно с намаляването на купата, докато се бяха събрали на дъното. Когато изчезна и последният сноп, те се разбягаха във всички посоки. Силен крясък на пийналата Мариан възвести, че един плъх е нападнал нейната личност. Изплашени, останалите жени взеха мерки, като подвиха полите си или се качиха нависоко. Накрая изгониха плъха. Сред кучешки лай, викове на мъже, писъци на жени, ругатни и тропот, след цялата тази суматоха, както по времето на вавилонското стълпотворение, Тес развърза последния сноп. Барабанът намали ход, свистенето спря и тя слезе на земята.

Нейният обожател, който само бе наблюдавал лова, незабавно се намери до нея.

— Какво… след всичко… след обидата с ръкавицата… пак сте тук! — прошепна Тес. Тя бе така изтощена, че нямаше сили да говори високо.

— Не съм чак такъв глупак, че да се обиждам от всичко, което правиш или казваш — отговори той с тон на съблазнител, както бе правил това в Трантридж. — Как треперят малките ти крачета! Знаеш, че си слаба като болно теленце и можеше нищо да не работиш, след като дойдох. Защо си толкова упорита? Все пак казах на фермера, че няма право да наема жени за парни вършачки. Това не е работа за жени. Той много добре знае, че така е прието отдавна в по-добрите ферми. Ще те изпратя до дома.

— Добре — съгласи се тя, като едва влачеше крака. — Изпратете ме, щом искате. Помня, че ми предложихте да ви стана жена, преди да знаете истинското ми положение. Може би… може би сте малко по-добър и любезен, отколкото ви смятах. За вашата доброта ви благодаря, обаче за всичко друго съм ви сърдита. Понякога не мога да разбера какво сте си наумили да правите.

— Ако не мога да узаконя по-раншните ни отношения, поне мога да ти помогна, и то като зачитам чувствата ти повече, отколкото съм го правил преди. Моята религиозна мания, или както щеш я наречи, свърши. Но у мен остана някаква частица доброта — поне се надявам, че е така. Слушай, Тес, в името на всичко хубаво в отношенията между мъжа и жената, повярвай ми! Достатъчно богат съм, дори повече от достатъчно, за да избавя от нужда и теб, и родителите ти, и сестрите ти. Само имай доверие в мен и аз ще ги обезпеча.