Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

След няколко засечки — за радост на всички, които мразеха машините — работата тръгна и продължи без прекъсване до закуска. Спряха вършачката за половин час, а когато отново я пуснаха, в работата се включиха всички работници от фермата — хвърляха сламата на купа, която започна да се издига до купата снопи. Хапнаха бързо на крак, без да напускат местата си, и след няколко часа стана време за обяд. Неумолимите колела продължаваха да се въртят, а пронизителният шум на вършачката проникваше до костите на всички, които се намираха до въртящата се телена клетка.

Старците, които работеха на купата слама, разправяха за времето, когато вършеели с бухалки върху дъбовия под на хамбара, когато всичко правели на ръка, дори и веенето, когато според тях резултатите били по-добри, макар че работата вървяла бавно. Работниците на купата снопи също имаха възможност от време на време да разговарят, но облетите в пот работници при машината, в това число и Тес, не успяваха да разменят ни дума, която би облекчила труда им. Непрекъснатата работа страшно измъчваше Тес и я караше да съжалява, че е дошла във Флинткоум-Еш. Жените на купата снопи и особено Мариан поспираха да пийнат от бутилката бира или студен чай и да разменят някоя клюка, докато бършеха лицата си или чистеха сламките и люспите от дрехите си. Но за Тес нямаше минутка отдих, барабанът не спираше, човекът, който го подхранваше, и Тес, която му подаваше развързаните снопи, също не можеха да спрат. Тес си отдъхваше само когато от време на време Мариан я сменяваше за половин час въпреки протестите на Гроби, че не била достатъчно сръчна за подавачка.

От някакви съображения за икономия за тази работа обикновено избираха жени и Гроби определи Тес за това, че била не само силна и издръжлива, но и развързвала снопите по-бързо от другите. Може би това беше вярно. Бръмченето на вършачката, което пречеше на разговорите, преминаваше в рев, когато тя останеше без необходимото количество зърно. Тъй като Тес нито за миг не можеше да вдигне глава, тя не знаеше, че точно преди да стане време за обяд, някакъв човек тихо се бе приближил и сега стоеше до една друга купа, като наблюдаваше сцената и по-специално Тес. Беше облечен в моден костюм от вълнен плат, а между пръстите си въртеше изящно бастунче.

— Кой ли е пък тоя? — Из Хюет запита Мариан. Първо бе питала Тес, но Тес не я чу.

— Сигурно симпатията на някоя — лаконично отвърна Мариан.

— На бас на една лира, че за Тес е дошъл.

— А, не. Напоследък след нея се мъкне някакъв бъбрив пастор, а не такова конте.

— Та това е същият човек!

— Пасторът ли? Никак не прилича на него.

— Захвърлил е черното палто и белия нагръдник, обръснал си е бакенбардите, но все пак е той.

— Сигурна ли си? Сега ще й кажа! — рече Мариан.

— Недей! И без това скоро ще го види.

— Хич не ми харесва тая работа — хем проповедник, хем се мъкне след омъжена жена, макар че мъжът й е в чужбина и я е оставил като вдовица.

— Е… не може да й стори нищо лошо — сухо отвърна Из. — По-лесно е да измъкнеш затънала каруца, отколкото да отклониш Тес от мислите й за съпруга й — тя все за него си мисли. Бога ми, нито проповеди, нито небесните гръмотевици могат да разчувствуват една жена точно когато най-много се нуждае от това.

Стана време за обяд и вършачката спря. Тес напусна поста си. От друсането на машината коленете й така трепереха, че едва можеше да се движи.

— Би трябвало да си пийнеш малко, като мен — каза Мариан. — Тогава няма да си такава бледа. Ей богу, изглеждаш, като че душата ти е отлетяла!

Добродушната Мариан се сети, че ако види посетителя, уморената Тес ще загуби апетита си и имаше намерение да я накара да слезе по стълбата от другата страна на купата, но в същия момент джентълменът пристъпи напред и погледна нагоре.

Тес възкликна: „О!“ и миг след това бързо каза:

— Ще ям тук, на купата.

Често се бе случвало да работят далеч от дома и да обядват на полето, но в този ден духаше остър вятър, затова Мариан и другите слязоха и се настаниха до купата слама.

Независимо от променения вид и облекло посетителят наистина бе Алек д’Ърбървил, доскорошният проповедник. От пръв поглед ставаше ясно, че жаждата му за „светски наслади“ се бе върнала и — доколкото бе възможно за човек, остарял с три-четири години — той отново имаше вид на лекомислен и разюздан субект, какъвто си беше по времето, когато Тес за първи път срещна в него своя обожател и така наречен братовчед. Решила да остане на купата, Тес седна сред снопите така, че да не я виждат отдолу, и започна да се храни. Скоро тя чу стъпки по стълбата и след миг Алек се появи на купата, чиято горна част сега представляваше продълговата равна площадка от снопи. Той мина по тях и седна срещу Тес, без да каже нито дума.