Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— А какво мисли той? Навярно ти е казвал нещо?

Тя се замисли, отделни изказвания на Ейнджъл Клер тя бе запомнила дословно, даже и да не разбираше смисъла им, и сега повтори пред Алек безмилостния полемически силогизъм, който бе чувала от него, когато — както често се бе случвало — той бе размишлявал пред нея на глас. С удивителна точност тя възпроизведе маниера и интонацията на Клер.

— Повторете го още веднаж! — помоли я д’Ърбървил, който я бе изслушал с най-голямо внимание.

Тя повтори, а д’Ърбървил замислено шепнеше думите след нея.

— Нещо друго? — запита той.

— Веднъж той ми каза нещо такова… — и тя изтъкна аргумента, който би могъл да се намери в редица произведения, като се започне с „Философския речник“ на Волтер и се свърши с есетата на Хъксли.

— Как си запомнила всичко това?

— Желаех да вярвам това, в което той вярва, макар че не го е искал от мен. Успявах да го придумам да ми разкрие някои от идеите си. Не твърдя, че разбирам всичко, но зная, че това е право.

— Хм! Интересно е да ме учиш неща, които сама не знаеш.

Той се замисли дълбоко.

— И аз тръгнах по неговия духовен път — продължи тя. — Не исках да вървя по път, различен от неговия. Каквото е добро за него, то е добро и за мен.

— Известно ли му е, че и ти си такава неверница като него?

— Не… никога не съм му казвала… ако въобще съм неверница.

— Е, да, в края на краищата сега твоето положение е по-добро от моето, Тес! Не вярваш в моята религия, няма нужда да я изповядваш и съвестта ти не те гризе за това. А аз вярвам в нея и трябва да я проповядвам, но също като дявола вярвам и треперя, защото внезапно се отказах от проповедите си и се поддадох на страстта си към теб.

— Какво?

— Да — уморено отвърна той, — днес дойдох чак дотук само за да те видя. А тръгнах за панаира в Кастърбридж, гдето днес в два и половина трябваше да държа проповед от един фургон и гдето сега всички братя ме очакват. Ето обявлението.

Той извади от вътрешния си джоб плакат, в който се съобщаваха денят, часът и мястото на събранието, пред което той, д’Ърбървил, ще проповядва божието слово.

— Но как ще отидете там? — запита Тес, като погледна часовника.

— Няма да отида. Дойдох тук.

— Какво, наистина ли сте обещали да проповядвате и…

— Обещах да проповядвам и няма да отида заради горещото си желание да видя една жена, която по-рано презирах… Не, кълна се в честта си, че никога не съм те презирал. Ако бях те презирал, сега нямаше да те обичам. Не те презирах, защото въпреки всичко ти си честна жена: бързо и решително избяга от мен, когато разбра истинското положение, не остана да си играя с теб, и затова на света има само една жена, която не презирам, и тази жена си ти. Но сега ти имаш основание да ме презираш. Мислех, че се покланям на господ във висините, но виждам, че все още служа в низините! Ха, ха!

— О, Алек д’Ърбървил! Какво значи това? Какво съм сторила?

— Какво си сторила? — повтори той, надсмивайки се сам на себе си. — Нищо умишлено. Но ти си причината — невинната причина — за моето отстъпничество, както казват хората. Питам се, наистина ли съм един от онези „роби на порока“, които, „избягнали веднаж мръсотията на света, отново сразени, затъват в нея и последното им падение е по-страшно от първото“? — Той сложи ръка на рамото й. — Тес, мила Тес, бях тръгнал по пътя на спасението, поне пред очите на обществото, докато не те срещнах отново! — говореше той и я раздрусваше за раменете, сякаш тя беше дете. — Защо ме изкуши? Бях твърд, както един мъж може да бъде твърд, докато отново не видях тези очи, тези устни… кълна се, след Ева никоя жена не е притежавала такива съблазнителни устни!

Той понижи глас, а черните му очи лукаво светнаха.

— Ти си изкусителка, Тес! Ти си прокълната вълшебница от Вавилон — откакто отново те срещнах, не мога да устоя!

— Не съм виновна за тази среща — каза Тес, отдръпвайки се.

— Знам… и пак повтарям, че не ти си виновна. Но фактът си е факт. Когато видях как грубо се отнасят с теб в тази ферма, едва не полудях при мисълта, че нямам законно право да те защитя, че въобще не мога да получа това право, докато този, който го притежава, съвсем те пренебрегва!

— Да не сте посмели да говорите лошо за него — той не е тук! — жарко извика тя. — Отнасяйте се към него с уважение, той не ви е направил нищо лошо! Оставете жена му на мира, за да се избегне скандалът, който може да опозори честното му име!

— Добре… добре — каза той, сякаш се събуди от блажен сън. — Аз наруших обещанието си и не отидох да проповядвам на ония пияни бедни грешници на панаира — за първи път извършвам такава груба шега. Преди един месец самата мисъл да направя такова нещо би ме ужасила. Ще си ида… ще се скрия… ще се моля… ах… толкова е трудно — да стоя далеч от теб!