Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Писмото бе своевременно получено на закуска в тихия дом на пастора, на запад, в долината, гдето въздухът е така лек, а почвата така богата, че за обработването на нивите не са нужни такива усилия, както във Флинткоум-Еш, и където на Тес хората й се струваха съвсем различни, макар че бяха същите. За да е сигурен, че писмата няма да се губят, Ейнджъл я бе помолил да му пише чрез баща му, на когото той редовно съобщаваше промените в адреса си в страната, където бе отишъл да работи с покрусено сърце.

— Да — каза старият мистър Клер на жена си, след като прочете адреса на плика, — ако Ейнджъл, както ни писа, има намерение да напусне Рио и да ни посети в края на идущия месец, това писмо може да ускори връщането му, струва ми се, че е от жена му. — При мисълта за нея той въздъхна дълбоко и писмото веднага бе препратено на Ейнджъл.

— Милото момче, надявам се, че ще се върне благополучно — прошепна мисис Клер. — До края на живота ще ме гризе съвестта, че не постъпихме справедливо с него. Трябваше да го пратиш в Кеймбридж, макар че не е верующ, и да му дадеш същото образование както и на другите ни синове. При подходящо влияние той може би щеше да промени възгледите си и в края на краищата да приеме духовен сан. Дали ще се посвети на черквата, или не — това би било по-справедливо спрямо него.

Това беше единственият въпрос, по който мисис Клер си позволяваше да се бърка в работите на мъжа си, що се отнася до синовете им. Но и на това оплакване тя не даваше често израз, защото беше колкото религиозна, толкова и деликатна. Освен това тя знаеше, че в този случай и него го измъчват съмнения дали е постъпил правилно. Често го бе чувала в безсънни нощи да сподавя въздишки и да се моли за Клер. Но все пак непреклонният евангелист и сега не смяташе, че е трябвало да дава на неверующия си син същото академично образование, което получиха двамата му братя, след като беше възможно, ако не и вероятно, Ейнджъл да използува познанията си, за да опровергава същите онези доктрини, които бащата проповядваше и които бяха станали смисъл и съдържание на неговия живот и на живота на двамата му ръкоположени сина. Да издигне с едната ръка пиедестал за двамата верующи, а с другата — за атеиста, той смяташе за постъпка несъвместима с убежденията си, с положението си и с надеждите си. Това не му пречеше да обича сина си, наречен с неподходящото има Ейнджъл 22 22 Ангел (англ.) — Б.пр. , и тайно да скърби за отношението си към него, така както Аврам е скърбял, когато се е изкачвал по планината с обречения Исак. Неговата мълчалива вътрешна скръб го измъчваше много повече, отколкото упреците, които трябваше да слуша от жена си.

За този неудачен брак те считаха виновни себе си. Ако Ейнджъл не трябваше да става фермер, той никога не би общувал със селски девойки. Те не знаеха каква точно бе причината за раздялата на Ейнджъл с жена му, нито пък кога двамата се бяха разделили. Отначало предполагаха, че причината е някаква непреодолима неприязън. Но в последните си писма той загатваше за намерението си да се върне и да я вземе със себе си и сега те се надяваха, че причината е от друг характер и че положението не е безнадеждно. Той им бе казал, че тя е при родителите си и те, объркани в догадки, решиха да не се месят в отношенията им, които нямаха начин да подобрят.

В същото време този, до когото беше адресирано писмото на Тес, съзерцаваше безкрайната равнина от гърба на едно муле, което го носеше от вътрешността на Южна Америка към крайбрежието. Той получи горчив опит в тази чужда страна. Още не се бе оправил от тежката болест, която прекара след пристигането си, и почти се бе отказал от намерението си да се установи тук като фермер, но докато все още съществуваше някаква възможност, той криеше това от родителите си.

Тълпите земеделски работници, които бяха дошли с него в тази страна, подмамени от надеждата за лесен и свободен живот, страдаха, измираха или се затриваха. Той бе срещал майки от английски ферми да се влачат в ръце с пеленачета, които се разболяваха от треска и умираха. С голи ръце майката изкопаваше в рохката земя гробче за детето, погребваше го, зариваше гробчето с ръце, проливаше една-две сълзи и отново тръгваше на път.

Първоначалното намерение на Ейнджъл беше да си създаде ферма в северната или източната част на Англия, а не да емигрира в Бразилия. Тук той бе дошъл в пристъп на отчаяние: притегателната сила, която Бразилия притежаваше за английските земеделци, съвпадна с желанието му да избяга от своето минало.