Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Аз съм, Тес. Цял ден вървя пеш — каза Лу с невъзмутима сериозност, — докато те намеря, и сега съм много уморена.

— Какво има у дома?

— Мама е много зле. Докторът казва, че умира. И татко не е добре и все говори, че не подхождало на човек от такъв знатен род да работи като прост селянин, без да подвива крак, и ние не знаем какво да правим.

Тес потъна в размисъл и мина доста време, преди да се сети да покани Лиза-Лу вътре. Докато Лиза-Лу пиеше чай, тя взе решение. Трябваше на всяка цена да си отиде у дома. Срокът на договора изтичаше на Благовещение, но тъй като дотогава оставаше малко време, тя реши да рискува и да тръгне незабавно.

Ако потеглеше тази вечер, щеше да спести цял ден, а сестра й бе прекалено уморена, за да издържи такъв път, и трябваше да си почине до сутринта. Тес изтича до квартирата на Мариан и Из, съобщи им какво е станало и ги помоли да се застъпят за нея пред фермера. Като се върна, сложи на Лу да вечеря, след това я зави в леглото си, събра колкото можа от нещата си в една кошница и тръгна. На Лу каза да я последва сутринта.

Когато часовникът удари десет, Тес потъна в хладния мрак на нощта. Предстоеше й да измине петнадесет мили под студените звезди. В уединените местности нощта е по-скоро защита за безшумния пешеходец, отколкото опасност, и тъй като знаеше това, Тес тръгна по най-преките пътечки, по които едва ли би се решила да мине през деня, но в този час нямаше бандити, а потънала в грижи за майка си, тя нямаше време да мисли за призраци.

Тес измина няколко мили, като ту се изкачваше, ту слизаше по склоновете на хълмовете, и стигна до Бълбероу. Беше почти полунощ и от височината тя погледна към бездната от хаотични сенки — такава се разкриваше пред нея равнината, където се бе родила. Беше вече изминала около пет мили през планинска местност и сега до целта й оставаха десет-единадесет мили по равнината. Криволичещият път едва-едва се открояваше пред нея под бледата светлина на звездите. Скоро тя почувствува под краката си огромната разлика между почвата тук, в равнината, и там — по хълмовете, а и ароматът на пръстта беше друг. Това беше тежката глинеста почва на Блекмур — и то в онази част на долината, в която още не бяха проникнали главните пътища. На такива места суеверията най-дълго се запазват. Някога тук е било гора и сега, в тъмнината на нощта, гората сякаш отново изникваше от небитието. Перспективата за близко и далечно се губеше и всяко дърво и плет израстваха пред нея като огромни чудовища. Едно време тук са ходили на лов за елени, измъчвали са и са хвърляли във водата вещици, а зелени горски феи са се кикотели на минувача. Вярата в тези нечисти сили се беше запазила и сега те възкръсваха пред очите на пътника.

В Нътълбери тя мина покрай селската кръчма и табелката й изскърца в поздрав на стъпките й, но никой, освен самата нея не чу тези стъпки. Под сламените покриви тя мислено виждаше отпуснати сухожилия и мускули, проснати в мрака под завивки, скърпени от лилави парчета плат. Нежната прегръдка на съня възстановяваше силите им за утрешната работа, която щеше да започне още щом над Хембълдън Хил се появят първите розови петна на зараждащия се ден.

В три часа тя свърна по последния завой на лабиринта от пътечки, през който бе минала, и влезе в Марлот покрай ливадата, гдето на празника на клуба за пръв път бе видяла Ейнджъл Клер, а той не бе танцувал с нея. Споменът за тогавашното й разочарование още й причиняваше болка. По посока на бащината си къща Тес видя светлина. Тя идеше от спалнята и сякаш й намигаше, когато вятърът разклащаше клонката пред прозореца. Още щом пред нея се очерта къщата — с нов сламен покрив от нейните пари, отново я обзеха старите спомени. Този дом винаги е бил част от нейната плът, от живота й. Наклонените мансардни прозорчета, ръбът на стрехата, неравните редици тухли около комина — всички те й бяха така близки, сякаш бяха част от самата нея! Струваше й се, че сега тези така познати линии са се вцепенили: майка й беше болна.

Тя открехна вратата тихо, за да не събуди никого. Стаята долу беше празна, но съседката, която наглеждаше майка й, се появи на стълбите и й прошепна, че мисис Дърбифийлд не била по-добре, макар че точно сега спяла. Тес си приготви закуска, след това седна да бди край майка си.

Когато на сутринта видя децата, те й се сториха странно източени. Макар че бе отсъствувала само малко повече от година, те бяха пораснали невероятно бързо. Тя от душа и от сърце се зае да се грижи за тях и бързо забрави собствените си грижи.