Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Но всички размишления на тази тема са доста остарели — любовници и съпрузи отдавна са я разчепкали. Клер бе постъпил жестоко с нея — в това нямаше никакво съмнение. Много често мъжете са жестоки към жените, които обичат, а жените — към мъжете. И все пак тази жестокост е нежност в сравнение с всеобщата жестокост, от която тя произлиза — жестокостта на обстоятелствата спрямо човека, жестокостта на средствата спрямо целта, жестокостта на днешния към вчерашния ден и на утрешния към днешния.

Историческият интерес, свързан с рода на Тес — могъщ род на д’Ърбървиловци, който той бе презирал като изтощен организъм, — сега подействува на чувствата му. Защо по-рано не бе разбрал, че има разлика между политическата ценност на нещата и тяхната стойност за човешкото въображение? От тази гледна точка произходът на Тес бе факт с огромно значение: сега този род не играеше никаква роля в икономиката на страната, но произходът на Тес беше важен стимул за мечтателя и за моралиста, който размишлява върху падението и гибелта. Този факт, тази малка отличителна черта в кръвта и името на бедната Тес скоро щеше да се забрави и забвение щеше да се спусне над наследствената й връзка с мраморните паметници и скелети в оловни ковчези в Кингсбиър. Времето безмилостно руши собствената си романтика. Клер непрестанно си представяше лицето й и сега му се струваше, че вижда в него отблясък от онова достойнство, с което са се отличавали знатните дами от нейния род. И това видение отново събуждаше в сърцето му старите чувства, но съпроводени с някаква болка.

Макар че миналото й не беше безупречно, в такава жена като Тес имаше нещо много по-ценно от свежестта на другарките й. Нима остатъците от гроздето на Ефраим не са били по-хубави от цялата реколта на Авий?

Така говореше възраждащата се любов, разчиствайки пътя за смирените излияния на Тес, които баща му току-що му бе препратил, макар че поради далечното разстояние те нямаше скоро да стигнат до него.

В това време надеждата на Тес, че Ейнджъл ще се върне в отговор на молбата й, ту се разгаряше, ту гаснеше. Гаснеше, защото в причините за раздялата не бе настъпила никаква промяна и никога нямаше да настъпи, а щом нейното присъствие не бе успяло да ги промени, отсъствието й беше още по-безсилно. И въпреки това тя през цялото време си мислеше какво да направи, за да го зарадва, ако се върне. Съжаляваше, че не се бе постарала да запомни мелодиите, които той свиреше на арфата си, че не бе проявила по-голямо любопитство да научи кои са любимите му балади, пети от селските девойки. Тя разпита Емби Сийдлинг, който бе пристигнал подир Из от „Талботейз“, и той си спомни, че от песните, които пеели в мандрата да накарат кравите да пускат мляко, Клер предпочитал „Градината на Купидон“, „Имам си ловен парк, имам си хрътки“ и „Призори“, а никак не харесвал „Панталоните на шивача“ и „Каква красавица израснах“, макар и да били прекрасни песни.

Обзе я страстното желание да научи тези балади колкото може по-добре. Тя често ги упражняваше, особено „Призори“:

Тя пееше тези песни, когато работеше сама, далеч от другарките си, и дори камъкът би се трогнал, ако можеше да я чуе. Сълзи се стичаха по бузите й при мисълта, че той може да не се върне да ги чуе, а простите и глупави думи на песничките звучаха като насмешка, която терзаеше измъченото й сърце.

Потънала в мечти, Тес сякаш не забелязваше, че зимата си отива, че дните растат, че наближава Благовещение — краят на престоя й във фермата.

Но преди Благовещение се случи нещо, което отвлече мислите й в съвсем друга посока. Една вечер както обикновено тя седеше с хазаите си в общата стая на долния етаж, когато някой почука и попита за Тес. През открехнатата врата, на фона на смрачаващото се небе, се открояваше висока фигура — човек можеше да я вземе за жена, ако не беше тънка и слаба като дете. В сумрака Тес не я позна, докато тя не я извика по име.

— Ти ли си, Лиза-Лу? — удивена запита Тес.

Сестра й, която преди година Тес бе оставила у дома още дете, изведнаж се бе превърнала в девойка и едва ли самата тя разбираше промяната, станала с нея. Роклята й беше вече къса и под нея се подаваха тънките й крака, не знаеше къде да сложи ръцете си. Всичко това издаваше нейната младост и неопитност.