Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Но за размишления или опит да избегне срещата нямаше време; като се подчини колкото може по-спокойно на неизбежното, тя му позволи да я настигне. Забеляза, че той е възбуден не толкова от бързото ходене, колкото от чувствата, които го вълнуваха.

— Тес! — извика той.

Тя забави крачка, но не се обърна.

— Тес! — повтори той. — Това съм аз, Алек, д’Ърбървил!

Тогава тя се обърна и го погледна.

— Виждам — студено отвърна тя.

— Е добре… това ли е всичко? Всъщност повече и не заслужавам. Разбира се — добави той, като леко се усмихна, — сигурно ти изглеждам малко смешен в този вид. Но… трябва да се помиря с това… Чух, че си заминала, но никой не знаеше къде. Тес, чудиш се защо тръгнах след теб, нали?

— Доста, и от все сърце желая да не го бяхте правили.

— Да, имаш право да говориш така — мрачно каза той. Те вървяха заедно — Тес с голямо нежелание. — Но не ме разбирай погрешно, моля те за това, защото наистина си могла да се заблудиш, когато си забелязала — ако си забелязала — как ме развълнува неочакваната ти поява. Ала това бе само за момент, и то е съвсем естествено, като имам пред вид какво беше ти за мен. Но волята ми помогна да се опомня. Веднага почувствувах — ти сигурно ще помислиш, че те лъжа, — че е мой дълг да спася от божия гняв — ако искаш, смей ми се — преди всичко жената, на която причиних такова зло. Дойдох само с тази цел и нищо повече.

Когато тя заговори, в гласа й прозвуча леко презрение.

— А себе си спасихте ли? Хората казват: „Виж себе си, а после гледай другите“.

— Аз не съм направил нищо — равнодушно отвърна той. — Както казвах и на слушателите си, господ направи всичко. Колкото и да ме презираш, Тес, нищо не може да се сравни с презрението, което сам изпитвах към себе си — стария Адам от миналото! Да, ако щеш, вярвай, но това е необикновена история! Мога да ти разкажа как стана моето покръстване: надявам се, че ще проявиш достатъчно интерес поне да ме изслушаш. Сигурно си чувала за свещеника на Еминстър, стария мистър Клер, един от най-последователните борци за своите идеи, един от малкото ревностни хора, останали в църквата. Вярно, той не е толкова ревностен, колкото крайното крило на християните, към което аз принадлежа, но е цяло изключение сред духовенството, защото младите свещеници така разводниха истинските доктрини със софистиката си, че сега от тях е останала само сянка. Различавам се от него единствено по въпроса за църквата и държавата — по тълкуванието на текста „Отдели се от нея и бъди самостоятелна — казва бог“, това е всичко. Зная, че със своята скромност той е спасил повече души в тази страна, отколкото всеки друг. Чувала си за него, нали?

— Да — отвърна тя.

— Преди две-три години той дойде в Трантридж да проповядва от името на някакво мисионерско дружество и аз, какъвто си бях негодяй, го обидих, когато самоотвержено се опита да ме вразуми и да ми покаже верния път. Не ми се разсърди. Само каза, че някой ден ще ме озари светлият дух и че тези, които идват да се подиграват, понякога остават да се молят. В думите му имаше някаква странна сила, те се запечатаха в ума ми. Но най-много ми повлия смъртта на майка ми. Полека-лека започнах да прозирам истината. Оттогава единственото ми желание е да посвещавам ближните си в истината. Точно това се опитвах да направя и днес, макар че едва напоследък започнах да проповядвам в този край. Началните месеци като проповедник прекарах в Северна Англия сред чужди хора, гдето предпочетох да направя първите си неумели опити, за да събера кураж за най-суровото изпитание на човешката откровеност — да проповядвам пред тези, които ме знаят от по-рано и които са били свидетели на моя грешен живот. Ако знаеш, Тес, какво удоволствие е да бичуваш сам себе си, сигурен съм, че…

— Стига, млъкнете! — буйно извика тя и като се отвърна от него, се облегна на една порта край пътя. — Не мога да повярвам в такова внезапно превъплъщение. Възмутена съм, че говорите така, след като знаете… след като знаете какво зло ми сторихте. На вас и вашите подобни ви прави удоволствие да почерняте живота на такива като мен и, разбира се, след като се наситите, добре е да си подсигурите райско блаженство, като се посветите на бога. Стига с такива… презирам ги! Не ви вярвам!

— Тес — настоя той, — не говори така! Все едно, че светлина ме озари! А ти не ми вярваш! В какво не вярваш?

— Във вашето превъплъщение. Във вашата набожност.

— Защо?

Тя сниши глас:

— Защото друг човек, много по-добър от вас, не вярва в това.