Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Тес се връщаше по пътя, по който бе дошла ако не с надежда, то с увереност, че в живота й настъпва криза. Но очевидно не последва никаква криза, затова не й оставаше нищо друго, освен да продължи да живее в тази гладна ферма, докато отново събере кураж да посети пастора. Всъщност тя не бе загубила интерес към себе си и по обратния път махна шала, сякаш искаше да покаже на света, че ако не друго, поне притежава лице, с каквото Мърси Чант не може да се похвали. Все пак тя тъжно клатеше глава. „За какво ли ми е? — каза си тя. — Никой не го обича, никой не го вижда. Никого не го е грижа за външния вид на такова жалко същество!“

На връщане Тес не вървеше, а се влачеше — без енергия, без цел. Движеше се по инерция. По скучния дълъг път в Бенвил Лейн тя започна да се изморява — облягаше се на врати, почиваше при километражните камъни.

Не влезе в нито една къща и след седем-осем мили се спусна по дългия стръмен хълм в Евърсхед, гдето сутринта бе закусила, изпълнена с надежди. Къщата до черквата, гдето сега пак влезе и седна, се намираше в края на селото. Докато жената отиде в килера за мляко, Тес погледна навън и видя, че улицата е съвсем пуста.

— Сигурно хората са на следобедна служба? — запита тя.

— Не, мила — отвърна старата жена. — Рано е за служба. Камбаните още не са били. Отишли са ей в оня хамбар да слушат проповед. Един проповедник държи проповеди между сутрешната и следобедната служба. Казват, бил добър, ревностен християнин. Ама аз не ходя да го слушам. Стига ми това, което говори свещеникът от амвона.

Когато Тес тръгна по селската улица, стъпките й отекваха от къщите, сякаш всичко бе измряло. Като наближи центъра на селото, в ехото на стъпките й се примесиха и други звукове — недалеч от пътя тя видя хамбара и се досети, че оттам долита гласът на проповедника. Той се разнасяше така отчетливо в неподвижния чист въздух, че тя скоро започна да долавя думите му, макар че се намираше от задната страна на хамбара. Проповедта, както можеше да се очаква, бе изпълнена в антиномиански дух — опрощаване чрез вярата, както е учил свети Павел. Ораторът излагаше мислите си развълнувано и с въодушевление, но не говореше, а по-скоро декламираше, защото явно не притежаваше способностите на диалектик. Макар че Тес не бе чула началото на проповедта, тя позна какъв е текстът от библията, защото ораторът често повтаряше:

— „О, неразумни галилейци, кой ви заблуди, та не се покорявате на истината — вас, пред чиито очи Исус Христос се роди и бе разпнат!“

Тес се заинтересува от словото, защото проповедникът двойно по-ревностно излагаше идеите на бащата на Ейнджъл. Тя още повече се заинтересува, когато ораторът започна подробно да разказва за собственото си нравствено превъплъщение, за това как стигнал до сегашните си възгледи. Каза, че бил най-големият грешник. Богохулствувал, събирал се с развратници. Но настъпил денят на просветлението и това станало главно благодарение влиянието на един свещеник, когото отначало тежко оскърбил. Думите, които свещеникът му казал, на раздяла, заседнали дълбоко в сърцето му и останали там, докато по божия милост предизвикали у него тази промяна и го направили такъв, какъвто бил сега. Но Тес не бе поразена така много от проповедта, както от гласа, който — колкото и невероятно да изглеждаше това — поразително приличаше на гласа на Алек д’Ърбървил. С изкривено от болезнено напрежение лице тя заобиколи хамбара и мина край вратата. Полегатите лъчи на зимното слънце грееха право срещу широката двойна врата на хамбара. Едното крило бе отворено и лъчите проникваха до проповедника и аудиторията му, сгушили се на завет от северния вятър. Всички слушатели бяха селяни и сред тях тя забеляза човека с кутията червена боя, когото бе срещнала в оня паметен ден. Но цялото й внимание бе насочено към централната фигура — ораторът се бе покачил върху чували с жито, с лице, обърнато към хората и вратата. Беше три часът, слънчевите лъчи го осветяваха изцяло и странното предчувствие, което се породи у Тес и я вцепени още като чу първите му думи, сега вече не бе предположение, а факт. Пред нея стоеше нейният прелъстител.

Край на пета фаза

Откакто напусна Трантридж, Тес нито бе виждала, нито бе чувала за д’Ърбървил.

Тя го срещна отново в тежък момент от живота си — в един от тези моменти, когато даже такава среща не бе в състояние да я потресе. Но спомените бяха така силни, че тя не можеше да разсъждава и макар той да стоеше пред всички като очевидно преобразен човек, който съжалява за миналите си прегрешения, страх обзе Тес и я парализира, тя замръзна на мястото си.