Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Като надянаха ръкавиците си, всички се заловиха за работа, наредени в редица пред пресата — съоръжение от два стълба, съединени с напречна греда, под която лежаха снопите с класовете навън. Гредата бе подпряна с пирони към стълбовете и се спускаше надолу, когато снопите намаляваха.

Започна да се развиделява, но вместо отгоре, откъм небето, светлината, която нахлуваше през вратата на хамбара, идеше отдолу, откъм снега. Девойките издърпваха ръкойка след ръкойка от пресата, но в присъствието на непознати жени, които си разказваха клюки, Мариан и Из мълчаха, макар че много им се искаше да побъбрят за миналото. Скоро те чуха глух тропот от копита и на вратата на хамбара се появи фермерът. Като слезе от коня, той се приближи до Тес и замислено се вгледа в профила й. Отначало тя не се обърна, но втренченият му поглед я накара да се огледа и тогава тя позна в господаря си същия онзи човек, родом от Трантридж, от когото бе избягала на шосето, когато заговори за миналото й.

Той я почака да изнесе от хамбара купчина слама и й каза:

— Значи, ти си същата млада жена, дето се отнесе така лошо с мен? Дявол да ме вземе, ако веднага не се досетих, че си ти, като ми казаха, че са те наели. Сигурно си си мислила, че си ме надхитрила, когато първия път ви видях в кръчмата с любовника ти и после като избяга на пътя, а? Ама сега падна ли ми!

И той грубо се разсмя.

Тес, попаднала между амазонките и фермера, се чувствуваше като птичка, уловена в мрежа. Тя не отговори, а продължи да издърпва сламата. Доста добре бе свикнала да познава характера на даден човек и вече бе разбрала, че няма защо да се страхува, че господарят й ще я ухажва. Той по-скоро беше озлобен, защото не беше забравил оскърблението, което му нанесе Клер. А тя предпочиташе от негова страна злоба, отколкото нещо друго, и се чувствуваше достатъчно храбра да я понесе.

— Сигурно си си мислила, че съм влюбен в тебе, а? Има такива глупачки, които взимат на сериозно всеки поглед. Но за избиване на такива глупости от главите на младите жени няма по-добро средство от зимната работа на полето, а ти си подписала договор до Благовещение. Сега ще ми поискаш ли извинение?

— Мисля, че вие трябва да ми поискате извинение.

— Добре, както искаш. Но ще разбереш кой е господар тук. Това ли са всичките снопи, дето си изчистила днес?

— Да, сър.

— Нищо не си направила. Я погледни колко работа са свършили онези. — Той посочи двете мощни жени. — А и другите са изкарали повече от тебе.

— Те са свикнали с тази работа от по-рано, а аз не съм. Струва ми се, че за вас е все едно, тъй като плащате само за извършената работа.

— Не ми е все едно. Искам да ми се изчисти хамбарът.

— Ще работя цял следобед, вместо да напусна в два часа с другите.

Той я погледна навъсено и си отиде. Тес разбра, че на по-лошо място не би могла да попадне, но предпочиташе всичко друго пред ухажванията. В два часа работничките-професионалистки допиха последната половинка от шишето с ракия, оставиха кривите ножове на пода, завързаха последните снопи и си отидоха. Мариан и Из с готовност биха последвали примера им, но като разбраха, че Тес има намерение да поработи, за да навакса за неумението си, решиха да останат с нея. Мариан погледна навън, гдето още валеше сняг, и възкликна:

— Сега целият хамбар е на наше разположение!

Най-после заговориха за дните в кравефермата и, разбира се, за любовта си към Ейнджъл Клер.

— Из и Мариан — каза мисис Ейнджъл Клер с безкрайно трогателно достойнство, като си спомни колко малко се ползува от правото си на съпруга, — сега не мога да говоря с вас като по-рано за мистър Клер. Сами разбирате, че не мога. Макар че той се раздели с мен за известно време, той е мой съпруг.

От четирите девойки, влюбени в Клер, Из бе по природа най-язвителна и хаплива.

— Разбира се, той несъмнено е бил чудесен любовник — каза тя, — но хич не ми прилича на любещ съпруг, щом толкова скоро те е оставил.

— Той трябваше да отиде… беше задължен да отиде, да види земята там! — защити го Тес.

— Можеше да изкара поне зимата с тебе.

— А, това стана случайно… заради едно недоразумение… да не говорим за него! — през сълзи отвърна Тес. — Може много да се каже в негово оправдание. Той не си отиде, както си отиват други съпрузи — без да ми се обади, и аз винаги мога да науча къде е.

След това потънаха в мечти и дълго работиха, без да продумат: хващаха класовете, изтегляха сламата, събираха я под мишница и отрязваха класовете с кривите ножове. В хамбара не се чуваше никакъв друг звук, освен шумоленето на сламата и хрущенето на ножовете. Изведнъж Тес се олюля и се свлече върху купчината житни класове в краката й.