Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Нека прескочим осем месеца от тези събития през зимата след раздялата на Клер и Тес и стигнем до един октомврийски ден. Намираме Тес съвсем променена. Вместо млада невяста, следвана от слуги, които й носят куфарите и кутиите, виждаме самотна жена, която сама носи кошница и вързоп, както по времето, когато не беше омъжена. В кесията й не е останало нищо от приличната сума, която мъжът й бе дал да посреща нуждите си по време на пробния период.

След като отново напусна родния Марлот, тя бе прекарала пролетта и лятото, без много да напряга сили, като извършваше лека временна работа из мандрите в околностите на Порт-Бреди на запад от долината Блекмур — далеч и от родното й място, и от „Талботейз“. Предпочиташе да работи, вместо да живее от издръжката на Клер. Умственото й вцепенение не бе я напуснало, а механичната работа вместо да облекчи, по-скоро влошаваше това състояние. Всичките й мисли бяха насочени към другата ферма, към предишното лято, когато срещна своя любим — към този, който изчезна като видение в момента, когато тя окончателно го смяташе за свой.

Млеконадоят намаля и тя остана без работа, защото не беше назначена за постоянно, както в „Талботейз“, а я бяха наели само за сезона. Но тъй като започваше жетва, нямаше нищо по-лесно от това, да се прехвърли от пасището на нивата и да работи там, докато приберат хляба.

Половината от петдесетте лири, които бе получила от Клер, тя бе дала на родителите си за грижите и разноските, които трябваше да посрещат заради нея, а от останалите двадесет и пет лири бе похарчила съвсем малко. Но времето се задържа дъждовито и Тес нямаше друг изход, освен да прибегне към златните монети.

Тя с болка се разделяше с тях. Ейнджъл й ги беше връчил нови-новенички от банката, беше ги изтеглил специално за нея: той ги бе пипал и за нея те се бяха превърнали в свети спомени, сякаш нямаха своя собствена история, а бяха навеки свързани с тях двамата и с техните преживявания. Да ги похарчи, за нея бе равносилно да се раздели със скъпи реликви. Но Тес нямаше друг избор и една по една монетите се изплъзнаха от ръцете й.

От време на време тя бе принудена да съобщава адреса си на родителите си, но криеше истинското си положение. Когато й бяха останали съвсем малко пари, Тес получи писмо от майка си. Джоана й съобщаваше, че са изпаднали в страшно затруднено положение. От есенните дъждове сламеният покрив протекъл и трябвало на всяка цена да го сменят изцяло. Нямали възможност да сторят това, защото още не били платили за стария покрив. Имало нужда и от нови греди и таван за горния етаж. За цялата работа заедно със старото задължение били необходими двадесет лири. Тъй като мъжът й бил състоятелен и сигурно вече се е върнал, не можела ли да им изпрати необходимите пари.

Тес всеки момент очакваше пари от банкерите на Ейнджъл и тъй като положението на родителите й наистина изглеждаше плачевно, тя им изпрати двадесет лири веднага щом получи тридесетте лири. Част от остатъка тя похарчи за зимни дрехи. Остана й незначителна сума, с която трябваше да преживее цялата сурова зима. Когато и последната лира отиде, на нея не й оставаше нищо друго, освен да помисли върху думите на Ейнджъл, че в случай на нужда трябва да се обръща към баща му.

Но колкото повече мислеше, толкова по-малко й се искаше да прибягва до това средство. Същата онази деликатност, гордост или фалшив срам — не е ли все едно как ще наречем това чувство, което я караше заради Клер да крие от собствените си родители, че още живее разделено от мъжа си — й попречи да признае пред неговите родители, че бе изпаднала в нужда, въпреки че той й е оставил такава значителна сума. Вероятно те и без това я презират, а какво ще стане, ако започне да проси от тях? В резултат на тези размишления нямаше сила на света, която би могла да накара снахата на свещеника да му открие истинското си положение.

„Може би след време ще ми бъде по-лесно да вляза във връзка с родителите на мъжа ми“ мислеше си Тес. Що се отнасяше до нейните родители обаче — нещата стояха по-иначе. Когато напусна Марлот след краткото посещение след сватбата, те останаха с впечатлението, че в края на краищата Тес отива да се прибере при мъжа си. Оттогава досега тя не бе направила нищо да разколебае тяхната увереност, че е добре обезпечена. Въпреки всичко Тес се надяваше, че пътуването на Ейнджъл няма да продължи дълго и че той скоро ще се върне да я вземе или ще я повика при себе си. И в двата случая тя се надяваше да застанат твърдо един до друг срещу семействата си и срещу целия свят. Тес упорито хранеше тази надежда. След блестящия брак, който трябваше да заглади впечатлението от неудачното й първо приключение, да признае на родителите си, че сега е изоставена жена и че след като бе облекчила тяхното положение, трябва сама да изкарва препитанието си — това бе наистина много!