Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Сложиха набързо приготвената вечеря. Клер подробно им изложи плана си. Майка му беше все още огорчена, че не видяла невястата му. Ентусиазмът, с който неотдавна Клер им бе говорил за Тес, бе събудил у нея майчина симпатия и тя бе почти готова да повярва, че както Исус се бе родил в ясли, така и в мандрата „Талботейз“ може да се намери очарователна жена. Докато синът й се хранеше, тя го наблюдаваше.

— Можеш ли да ни я опишеш? Сигурна съм, че е много хубава, Ейнджъл.

— О, разбира се! — отвърна той с жар, която сподави горчивината в гласа му.

— И няма защо да питам дали е чиста и добродетелна?

— Да, естествено, че е чиста и добродетелна.

— Представям си я съвсем ясно. Миналия път ти ми каза, че имала хубава фигура, закръглена, с пълни, алени устни като лъка на Купидон, тъмни мигли и вежди, дебела плитка от гъста коса като корабно въже и големи очи — теменуженосиньо-черни.

— Да, мамо.

— Виждам я, като че ли е пред мен. И щом е живяла на такова уединено място, тя преди тебе сигурно никога не е срещала хора от външния свят.

— Едва ли.

— Ти си първата й любов, нали?

— Разбира не.

— Има и по-лоши жени от тези добродушни, румени и здрави девойки от фермите. Безспорно бих предпочела… но щом синът ми е решил да става земеделец, може би по-подходящо е жена му да е свикнала с полската работа.

Баща му не беше толкова любопитен, но когато стана време да прочетат глава от библията, както бе обичаят им, преди вечерната молитва, пасторът се обърна към жена си:

— Струва ми се, че щом Ейнджъл е тук, най-уместно ще е да прочетем тридесет и първата притча вместо главата, която идва поред.

— Добре — каза мисис Клер. — Думите на крал Лемуел (тя можеше да цитира глави и стихове от библията не по-лошо от съпруга си). Мили синко, баща ти реши да ни прочете стихове от притчата, в която се славослови добродетелната жена. И естествено тези думи ще се отнасят до отсъствуващата. Господ да я пази навеки!

В гърлото на Клер заседна буца. Извадиха от ъгъла портативен аналой, поставиха го пред камината, двамата стари слуги влязоха и бащата на Ейнджъл започна да чете десетия стих от гореспоменатата притча:

— „Кой може да намери добродетелна жена? Тя струва по-скъпо от рубини. Тя става още преди да се съмне и нахранва семейството си. Тя силно пристяга кръста си и укрепва мишците си. Тя обича работата си и свещта й не угасва и през нощта. Тя се грижи добре за къщата и семейството си и не яде напразно хляб. Децата й стават от сън и я благославят. Става мъжът й, и той я хвали. Има много добродетелни жени, но ти превъзхождаш всички.“

След вечерната молитва майка му каза:

— Неволно си мислех колко много някои части от тази глава, която прочете баща ти, подхождат на избраницата ти. Както виждаш, идеалната жена е жена, която работи, не е лентяй, не е знатна лейди, а жена, отдала ума, сърцето и силите си за благото на другите. „Децата й стават и я благославят, съпругът й също я хвали. Има много добродетелни жени, но тя превъзхожда всички.“ Как ми се иска да я видя, Ейнджъл. Щом е чиста и целомъдрена, за мен тя ще бъде и достатъчно изтънчена.

Клер не можеше да понася повече. Очите му се напълниха със сълзи, които тежаха като капки разтопено олово. Той набързо пожела „лека нощ“ на тези искрени и простодушни хора, които така силно обичаше, хора, които не познаваха действителността, нито плътта и дявола — за тях това бяха мъгляви и далечни неща. Той се прибра в стаята си.

Майка му го последва и почука на вратата. Клер отвори и прочете в погледа й безпокойство.

— Ейнджъл — започна тя, — какво се е случило, та така скоро заминаваш? Сякаш не си същият!

— Вярно е, мамо — отвърна той.

— Заради нея ли? Да, синко, знам, че е това… че е заради нея. Карахте ли се през тези три седмици?

— Всъщност не сме се карали, но се появиха някои недоразумения.

— Ейнджъл… има ли в миналото й някакво тъмно петно?

С инстинкта на майката мисис Клер засегна въпроса, който според нея единствено би могъл да причини такава тревога у сина й.

— Тя е безупречна — отговори той и в същия момент почувствува, че би повторил тази лъжа, дори ако заради нея го осъдеха на вечни мъки.

— Щом е така, не обръщай внимание на нищо друго. В края на краищата рядко се срещат хора, по-чисти от една непорочна селска девойка. Сигурна съм, че някои груби маниери, които отначало могат да подразнят такъв образован човек като тебе, с време ще изчезнат при общуването ви и под твое влияние.