Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

Когато видя комина на бащината си къща, тя се запита как да се осмели да влезе у дома. Родителите й самодоволно смятаха, че тя е далеч оттук на сватбено пътешествие със сравнително богат мъж, който щеше да й осигури заможен живот. А тя беше тук, самотна, без приятели, и се приближаваше крадешком към стария дом, тъй като за нея нямаше друго място на света, гдето би могла да намери подслон.

Тя не успя да стигне в къщи незабелязано. Точно до оградата я срещна нейна позната — една от девойките, с които бе другарувала в училище. След като се осведоми как е дошла дотук, приятелката й, без да обръща внимание на скръбното изражение на лицето й, внезапно запита:

— А къде ти е джентълменът, Тес?

Тес набързо обясни, че повикали мъжа й по работа, и като изостави събеседничката си, прехвърли плета и се отправи към къщата.

Докато вървеше по градинската пътека, тя чу майка си да пее на задната врата. Когато зави зад къщата, тя видя мисис Дърбифийлд, която стоеше на прага и изцеждаше един чаршаф. Майката не забеляза Тес и като свърши работата си, се прибра вътре, дъщеря й я последва.

Коритото си беше на същото място, върху същата бъчонка, и майката, оставяйки чаршафа настрана, се приготви отново да потопи ръцете си във водата.

— Тес… Дъще!… А аз си мислех, че си се омъжила!… Че този път наистина си се омъжила… Ние изпратихме ябълковото вино…

— Да, мамо. Така е.

— Сега ли ще се жениш?

— Не, омъжих се.

— Сериозно! Ами къде ти е мъжът?

— Замина за малко.

— Заминал! Кога беше сватбата? В същия ли ден, за който ми писа?

— Да, мамо, във вторник.

— А сега е едва събота. И той заминал?

— Да, замина.

— Какво значи това? Няма що, хубави мъже си намираш!

— Мамо! — Тес се приближи до Джоана Дърбифийлд, сведе лице на гърдите й и избухна в ридания. — Не знам как да ти кажа, мамо. Ти ми заръча, писа ми да не му казвам. Но аз му казах — не можех другояче — и той си отиде.

— Ах ти, глупачка такава! Глупачка с глупачка! — избухна мисис Дърбифийлд и във вълнението си изпръска и Тес, и себе си с вода. — Господи, кога съм мислила, че ще доживея да ти викам глупачка, ама пак ти го казвам, глупачка си.

Тес ридаеше конвулсивно — най-после напрежението от толкова много дни бе намерило отдушник.

— Знам… знам… знам! — задъхваше се тя през сълзи. — Но, мамо, не можех да постъпя иначе. Той беше толкова добър… И аз чувствувах колко подло щях да постъпя, ако се бях опитала да го измамя, да скрия от него това, което се случи. Ако… Ако… трябваше още веднаж да го направя… пак щях да постъпя по същия начин. Не можех… не можех да сторя грях спрямо него.

— Но ти стори грях още като се съгласи да се омъжиш за него.

— Да, да, там е моето нещастие. Но мислех, че ако не е в състояние да се примири, ще може да се отърве от мен по законен начин. Да знаеш… да знаеш само как го обичам… колко силно желаех да му стана жена и как се разкъсвах между любовта си и желанието да бъда честна към него.

Тес бе така изтерзана, че не можа да продължи и безпомощно се строполи на един стол.

— Добре, добре. Каквото станало, станало. Само че никак не мога да разбера защо моите деца са по-глупави от децата на другите хора — да бръщолевят такива неща, без да помислят, когато той можеше да узнае чак като стане много късно… — Сега и мисис Дърбифийлд зарони сълзи от жал за себе си — майка, достойна за съжаление. — Хич не знам какво ще каже баща ти — продължи тя, — след като всеки ден у Роливър и в „Чистата капка“ разправя за сватбата, за това как благодарение на тебе семейството ще заеме отново положението, което му се полага… Нещастният глупчо! А ти забърка такава каша! О, господи!

Сякаш като капак на всичко в този миг се дочуха стъпките на бащата. Той обаче не влезе веднага и мисис Дърбифийлд заяви, че тя сама ще му съобщи печалната новина, а сега за сега Тес да не се мярка пред очите му. След първия пристъп на разочарование Джоана прие новото нещастие така, както бе приела първата беда, постигнала Тес, така както би посрещнала един дъждовит празничен ден или пропаднала реколта картофи — като незаслужен удар на съдбата, с който трябва да се примири, а не като урок.

Тес се качи на горния етаж и видя, че леглата са разместени и са направени някои промени. Нейното старо легло бе приспособено за две от по-малките деца. Сега за нея тук нямаше място.

Таванът на долния етаж не беше измазан и тя чуваше почти всичко, което ставаше там. Баща й влезе и, изглежда, носеше жива кокошка. Тъй като бе принуден да продаде новия си кон, сега той вършеше търговията си пеша и обикаляше с кошница в ръка. Както често се случваше, той беше разнасял кокошката със себе си още от сутринта, за да покаже пред хората, че си гледа работата, макар че я бе държал с вързани крака под масата у Роливър в продължение на повече от час.