Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

— Току-що приказвахме… — започна Дърбифийлд и после подробно разказа на жена си за спора, възникнал в кръчмата относно духовенството, поради обстоятелството, че дъщеря му се омъжила за син на свещеник. — По-рано свещениците, също като моите прадеди, ги наричаха „сър“ — допълни той, — макар че сега, точно казано, са само „духовни лица“.

Тъй като Тес забранила да се дава голяма гласност на сватбата й, той не споменал никакви подробности. Надявал се, че тя скоро ще вдигне тази забрана. Предложил младоженците да носят фамилното име на Тес, и то д’Ърбървил, а не както сега е изопачено. Било по-хубаво от фамилното име на мъжа й. След това попита жена си дали днес не е дошло писмо от Тес.

Тогава мисис Дърбифийлд му съобщи, че писмо нямало, но за нещастие самата Тес се върнала.

Когато най-после той узна с подробности за катастрофата, някакво мрачно отчаяние, необичайно за Дърбифийлд, надделя над развеселяващото въздействие на алкохола. И все пак засегна го не толкова самото нещастие, колкото мисълта какво ще кажат другите.

— Как можа цялата работа да свърши така! — извика сър Джон. — И то на мене да ми се случи, на човека със семейна гробница под оная черква в Кингсбиър, голяма колкото винарската изба на скуайр Джолард, и там лежат прадедите ми, наредени по шест, по седем — най-истинските графски кости в историята! А какво ще кажат сега хората у Роливър и в „Чистата капка“! Как ли ще ме поднасят, ще се кривят и ще подмятат: „Ето какъв бил прословутият младоженец!“ На ти, като искаш да се сравняваш с прадедите си от времето на нормандския крал. Това е вече прекалено, Джоана. Ще свърша със себе си, с титлата, с всичко… Не мога повече да понасям… Ами че тя не може ли да го застави да живеят заедно, щом се е оженил за нея?

— Може, разбира се! Ама не ще и да помисли за това!

— А дали наистина се е оженил за нея, а?… Или… както първия път…

Бедната Тес! Повече от това тя не можеше да понесе. Мисълта, че не й вярват дори собствените й родители, я настрои неприязнено към този дом, така както нищо друго не би могло да я настрои. Колко коварна беше съдбата! А щом баща й се съмнява, то какво остава за съседите и познатите? Не, тя не можеше да остане дълго у дома!

Реши да постои само няколко дена и вече се готвеше да тръгва, когато получи кратка бележка от Клер. Съобщаваше й, че отишъл в Северна Англия да разгледа някаква ферма. В желанието си да се нарича както по-рано негова жена и за да скрие от родителите си дълбоката пропаст между себе си и мъжа си, тя използува това писмо като предлог да замине и създаде у тях впечатлението, че отива при него. За да не упрекват мъжа й в лошо отношение към нея, тя извади половината от петдесетте лири, които Клер й беше дал, и ги връчи на майка си — сякаш за жената на човек като Ейнджъл Клер това не беше нищо. Каза, че това е малка отплата за всичките безпокойства и унижения, които им е причинявала в миналото. Като възстанови по този начин достойнството си, тя се сбогува с тях. След заминаването й, благодарение на нейната щедрост, семейството на Дърбифийлд известно време си поживя весело. Майката разправяше, а и вярваше, че отношенията между младоженците са се оправили под влиянието на силните им взаимни чувства и че не могли да живеят един без друг.

Три седмици след сватбата Клер се спускаше по хълма към добре познатия му бащин дом. Докато той слизаше надолу, черковната камбанария се издигаше все по-високо пред него във вечерното небе, сякаш го питаше защо е дошъл. Никой в потъналото в сумрак градче не го забеляза, никои не го очакваше. Той пристигаше като призрак и дори звукът от собствените му стъпки го смущаваше.

За него животът се бе изменил. Досега той го познаваше само на теория, а сега му се струваше, че го е опознал и на практика, но може би все още се лъжеше. Все пак хората вече не му изглеждаха нежни и замечтани като в образците на италианското изкуство. Той сега виждаше втренчените и ужасни лица и пози на експонати от музея „Вирц“ и гримаси, каквито би създал Ван Биирс.

През тези няколко седмици държането му бе толкова непоследователно, че не се поддава на описание. Отначало той механично се бе опитал да осъществи земеделските си планове, сякаш нищо не се бе случило — така както препоръчват великите и мъдри личности от всички времена. Но скоро той дойде до заключението, че много малко от тези велики и мъдри хора са се опитвали да проверят на практика дали съветите им са осъществими. „Главното е да запазим спокойствие“ — бе казал езическият моралист. Така мислеше и Клер. Но спокойствие той не успяваше да запази. „Нека сърцето ти не изпитва нито тревоги, нито страх“ — бе казал Назарянинът. Клер се съгласяваше с готовност и с това, но все пак сърцето му се тревожеше. Как би искал да се срещне с тези двама големи мислители и да се обърне към тях като към свои близки, за да му обяснят методите си!