Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

На закуска и докато прибираха последните вещи, той изглеждаше така отпаднал от нощното напрежение, че Тес за малко щеше да му разкаже какво се бе случило. Възпря я мисълта, че това ще го разгневи и огорчи, че той ще изпадне в смешно положение, ако разбере, че несъзнателно е проявил своята любов, с която здравият разум не бе съгласен, че чувствата му са го изложили, докато съзнанието му е спяло. Това би било равносилно да се подиграваш на трезвен човек заради глупостите, които е вършил, докато е бил пиян.

Мина й през ум и мисълта, че той може би смътно си спомня за проявената нежност по време на съня, но не желае да говори за това, опасявайки се, че като знае, че я обича, Тес ще се възползува от случая и пак ще го замоли да не си отива.

С писмо той бе поръчал карета от най-близкия град и тя пристигна скоро след закуска. За Тес тази карета бе началото на края — може би не съвсем окончателен край, тъй като нежността му към нея по време на нощната случка бе възродила мечтите й за съвместен живот с него някога в бъдещето. Натовариха багажа на покрива на колата и потеглиха. Мелничарят и старата прислужница не скриха изненадата си от внезапното им отпътуване, но Клер им обясни, че мелницата не била модерна, а той искал да изучи новите методи на работа. Всъщност това обяснение не бе далеч от истината. Нищо в тяхното заминаване не подсказваше някакво „фиаско“ и не опровергаваше предположението, че отиват на гости при приятели.

Пътят им минаваше близо до фермата, отдето преди няколко дни бяха тръгнали така щастливи, и понеже Клер искаше да уреди работите си с мистър Крик, Тес трябваше по същото време да посети мисис Крик, та собствениците на фермата да не си помислят, че има нещо нередно.

За да мине посещението колкото може по-незабелязано, те оставиха каретата при вратичката, която водеше от шосето към фермата, и тръгнаха един до друг.

Ракитите бяха изсечени и над пъновете се виждаше мястото, до което Клер я бе последвал, когато й предложи да се омъжи за него. Вляво — градината, гдето очарована бе слушала арфата му, а далеч някъде зад краварниците — поляната, гдето за първи път се целунаха. Златните тонове на летния пейзаж сега бяха станали сиви, краските бяха потъмнели, плодородната земя се бе превърнала в кал, а реката беше студена.

Фермерът пръв ги забеляза през портата на чифлика и се запъти да ги посрещне. На лицето му се изписа шеговитият израз, с който бе прието в „Талботейз“ и околностите да се посрещат младоженци, които се появяват отново след сватбата. После от дома се показаха мисис Крик и някои други от старите им познати, но, изглежда, Мариан и Рети ги нямаше.

Тес храбро понесе техните лукави намеци и приятелски закачки, които й действуваха не така, както очакваха шегаджиите. Между мъжа и жената се установи мълчаливо съгласие да крият тайната си и те се държаха, сякаш нищо не е било. След това, макар че Тес предпочиташе да не чува ни дума за това, тя трябваше да изслуша с подробности историята на Мариан и Рети. Рети се върнала у дома при баща си, а Мариан отишла да си търси работа на друго място. Страхували се, че тя няма да свърши добре.

За да разпръсне тъгата, която й навя разказът за двете доячки, Тес отиде и се сбогува с всичките си любими крави, като ги погалваше една след друга. На тръгване те застанаха един до друг с Клер, сякаш бяха свързани духовно и физически, но ако човек можеше да прозре истината, щеше да открие във вида им нещо необикновено тъжно. Привидно те бяха две половини от един и същ живот — ръката му докосваше нейната ръка, полата й опираше в неговите панталони, гледаха в една и съща посока, обратна на посоката, в която гледаха всички останали обитатели на фермата, и при сбогуването си казваха „ние“ — а всъщност бяха отдалечени един от друг колкото два полюса. Сигурно в държането им е имало все пак някакво напрежение и смущение, а в усилията им да играят ролята на влюбени съпрузи е прозирала някаква изкуственост и неловкост — различни от естествената срамежливост на младоженците, — защото, когато си отидоха, мисис Крик каза на мъжа си:

— Как странно блестяха очите й! А двамата стояха като восъчни кукли и говореха като насън. Ти не забеляза ли? Тес винаги си е била малко особена, но сега никак не прилича на млада невяста, която се гордее със своя заможен съпруг.

Тес и Клер се качиха отново в колата и кочияшът подкара по пътя за Уедърбъри и Стегфут Лейн. Когато стигнаха до странноприемницата „Лейн“, Клер освободи колата. Починаха малко, после продължиха през долината към родното село на Тес с карета, карана от човек, който не знаеше нищо за отношенията им. Когато Нътълбери остана зад гърба им, Клер спря каретата на един кръстопът и каза на Тес, че ако иска да се върне при майка си, тук ще се разделят. Понеже не можеха да говорят свободно в присъствието на коларя, той я помоли да повървят пеша по един от страничните пътища. Тя се съгласи и като наредиха на коларя да почака няколко минути, тръгнаха по пътя.