Томас Харди - Тес от рода Д’Ърбървил

По-късно го овладя тъпо равнодушие, докато в края на краищата му се стори, че гледа на собственото си съществуване с пасивното любопитство на страничен наблюдател.

У него заседна горчивото убеждение, че цялото му нещастие е дошло само защото Тес е от рода д’Ърбървил. След като бе научил, че тя е потомък на изтощен старинен род и не идва от непоквареното простолюдие — както той се бе надявал в мечтите си, — защо не се бе показал достатъчно твърд да я забрави, защо не остана верен на принципите си? Ето какъв беше резултатът от неговото вероотстъпничество и наказанието му беше заслужено.

После той почувствува умора и постоянно растящо безпокойство. Питаше се дали е постъпил справедливо към нея. Ядеше и пиеше, без сам да знае какво, без всякакъв апетит. Докато часовете летяха и пред очите му минаваха мотивите за всички негови постъпки през изминалите дни, той откри, че мисълта за Тес като за скъпо същество се преплита с всичките му планове, думи и дела.

По време на скитанията си той видя в предградията на едно градче синьо-червен плакат, в който се рекламираха големите преимущества на Бразилия като поле за работа на земеделци-емигранти. Предлагаха земя при изключително изгодни условия. Идеята за Бразилия бе нова и тя му хареса. Евентуално Тес можеше да го последва там, а може би в тази страна с така различен пейзаж, идеи и обичаи условностите нямаше да имат онази власт, която според него правеше невъзможен съвместния им живот тук, в Англия. С една дума, той бе домета склонен да опита щастието си в Бразилия, още повече, че сезонът беше благоприятен.

Той се връщаше в Еминстър с намерение да съобщи на родителите си за своя план, като намери колкото може по-подходящи обяснения за това, че пристига без Тес, и като скрие причината за тяхната раздяла. Когато стигна до вратата, новата луна огря лицето му, така както го бе осветила пълната луна в малките часове на онази сутрин, когато носеше жена си в прегръдките си през моста към гробницата на монасите, но сега лицето му бе унило.

Клер не бе предупредил родителите си, че ще ги посети, и пристигането му развълнува дома на пастора така, както гмурец раздвижва повърхността на спокоен вир. Баща му и майка му бяха в гостната, но братята ги нямаше в къщи. Ейнджъл влезе и тихо затвори вратата след себе си.

— А!… А къде е жена ти, скъпи Ейнджъл? — извика майка му. — Как ни изненада!

— Отиде временно при майка си. А аз побързах да се върна, защото реших да замина за Бразилия.

— Бразилия ли! Но нали там всички са католици?

— Това въобще не ми е минавало през ум!

Но даже неприятната новина, че заминава за тази папска страна, не можа дълго да заглуши естествения интерес на мистър и мисис Клер към женитбата на сина им.

— Преди три седмици получихме краткото ти съобщение, че сватбата се е състояла — каза мисис Клер — и баща ти, както ти е известно, изпрати подарък от кръстницата ти. Разбира се, най-разумно бе никой от нас да не присъствува, още повече, че ти предпочете да се ожениш в мандрата, а не в нейния дом, който дори не знаем къде се намира. Нашето присъствие щеше да те смущава, а и на нас нямаше да ни достави никакво удоволствие. Особено остро почувствуваха това братята ти. Но сега всичко е свършено и няма да те упрекваме, особено ако тя ти подхожда за работата, която си избра, вместо да станеш служител на бога. И все пак ми се искаше първо да я видя, Ейнджъл, или поне да понауча нещо повече за нея. Не й изпратихме подарък от наше име, защото не знаехме на какво ще се зарадва най-много, но и това ще стане. Ейнджъл, ние с баща ти не се сърдим за тази женитба, но решихме, че е по-добре да не показваме роднинските си чувства към жена ти, преди да я видим. А ти не я водиш. Това е странно. Какво се е случило?

Той отговори, че двамата намерили за по-добре, докато той е тук, на посещение при родителите си, тя да отиде при своите.

— Трябва да си призная, мила мамо — каза той, — че не съм имал намерение да я водя тук, докато не се уверя, че тя заслужава вашето благоразположение. Тази идея за Бразилия е съвсем нова. Ако отида там, смятам, че няма да е редно да я взимам със себе си на това първо пътешествие. Тя ще остане при майка си, докато се върна.

— Значи, няма да я видя, преди да тръгнеш?

Да, предполагал, че няма да я видят. Както вече казал, първоначалният му план бил известно време да не я довежда, за да не засегне чувствата и схващанията им. Имал и други причини. Ако заминел веднага, щял да се върне след една година и тогава, преди да тръгне отново с нея, те щели да имат възможност да я видят.